Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Д., в качеството му на процесуален представител на "Г. Ф. К." АД, гр. В., представлявано от Е. В. Ц. и Н. Г. Д., заедно и поотделно и е срещу решение № 744 от 1.8.2008 г. по адм. д. № 44 по описа за 2008 г. на Административен съд Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение като се иска неговата отмяна. Ответникът не изразява становище.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставянето на решението в сила.

Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по АПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу Заповед № 102/14.11.2007 г. на Началника на РДНСК Бургас, с която се спират всички видове СМР на строеж "Преустройство на жилищна, офисна и търговска сграда в хотел", находяща се в УПИ VІІ-538 в кв. 182 по плана на ЗЦГЧ Бургас, разпоредено е прекъсване на захранването с ел. енергия. Заповедта е издадена въз основа на Констативен акт № 202/24.10.2007 г., съгласно който касаторът е започнал СМР преди да е влязло в сила издаденото разрешение за строеж № П-55/16.04.2004 г. тъй като срещу него са подадени жалби от собствениците на УПИ, съседни на имота, в който е започнат процесният строеж и производството по тях още не е приключило.

Както в жалбата си пред първата инстанция, така пред настоящата - касаторът не отрича че СМР са започнати, въпреки наличието на депозирани жалби против разрешението за строеж. Изземвайки функцията на правораздаващия орган касаторът твърди, че подадените жалби са неоснователни, тъй като подалите ги лица не са правоимащи по...