Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция по горите, сега Изпълнителна агенция по горите, представлявана от С. Ю., председател, чрез юрисконсулт А. И. против решение от 30.06.2009 г. на Административен съд Монтана, ІV състав по адм. дело № 578/2008 г.
С него се отхвърля като неоснователна жалбата им против протоколно решение № 1/11.09.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 61А - 7/16.06.2008 г. на Директора на Областна дирекция Земеделие - гр. М..
Поддържат се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на закона, като от съдържанието на жалбата се извличат касационни основания - необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му ведно с последиците.
Свеждат се до несъобразяване на установените по делото факти, че процесните имоти представляват гори по смисъла на Закона за горите и неправилно са отразени в одобреното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ като земи по ал. 1.
Ответникът, Областна дирекция земеделие Монтана чрез юрисконсулт Иванов взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени подробно в писмена защита.
От заинтересованите страни Министърът на земеделието и храните, чрез юрисконсулт Н. Н. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата, Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър и Кмета на О. Л. не се представляват и не вземат становища по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. По делото е назначена СТЕ от заключението на която имотите, предмет на спора отразени в КВС като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ съответстват на влезлия в сдила план за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост. Последната се създава по реда, предвиден в Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост и тя обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, като лесоустрайствения проект не фигурира в КВС и не е част от нея. Фактическия материал върху който е работила комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е влязлата в законна сила КВС и регистъра на имотите към нея и при вземането на протоколното решение по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ не е разполагала с лесоустройствения проект за имотите в землището и не се е съобразила с него. Този проект, няма изискване по чл. 45в от ППЗСПЗЗ да се предоставя на комисията, а за Изпълнителната агенция по горите съществува възможност да инициира промени в КВС по реда на Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост при установяване на грешки в нея или да повдигне спор за собственост пред гражданските съдилища.
При изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на решението.
Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение № 1/11.09.2008 г. на Комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 93/12.09.2008 г. на Директора на Областна дирекция Земеделие гр. М. в частта за три имота в землището на с. С. - №023005, №023024 и № 018034, които са определени като имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта одобряваща решението, тъй като процесните имоти са гори по смисъла на Закона за горите следва да бъдат определени като такива.
Установено е от заключение на СТЕ че имотите са включени по лесоустройствен проект от 2006 г. като имоти от горския фонд, а по предходен ЛУП от 1983 г. не са били включени и до 2006 г. са били определени като земи на АПК. При тези фактически установявания и при анализ на разпоредбите на Закона за горите съдът е извел правен извод за неоснователност на жалбата, тъй като няма законово основание за причисляване на процесните имоти към горския фонд в настоящето административното производство. Решението е правилно.
Приложимата нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от ЗСПЗЗ и в чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ „общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост”. Отделно от това, съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ „общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ”. От тази разпоредба следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните, отразени в лесоустройствения проект (ЛУП) независимо дали е изготвен преди или след влизане в сила на КВС.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия в: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС.
Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, Лесоустройствените планове и Лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и тя в случая се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за процесното землище, която в решението е отраззила и начинът на възстановяване на собствеността върху тях, както изисква разпоредбата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в хода на административното производство. Допуснатите грешки в цифровите модели не могат да бъдат поправени в настоящото производство, защото правнорелевантните факти в случая са дали имотите, които жалбоподателят пред първата инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че картата на възстановената собственост (КВС), така както е създадена и влязла в сила, е възпроизведена в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Като е изградил изводите си на базата на доказателствата по делото и изискванията на закона, съдът правилно е отхвърлил като неоснователна жалбата, подадена от Държавна агенция по горите и решението му следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.06.2009 г. на Административен съд, Монтана, ІV състав по адм. дело № 578/2008 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. М./п/ Г. Г.
Г.Г.