Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. К. И., в качеството му на процесуален представител на С. М. М. и е срещу решение от 4.6.2008 г. по адм. д. № 03336 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, ІІІ"з" състав. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение като се иска неговата отмяна.

О. О. Г. Кюрдиян, чрез адв. В. Н. представя писмено възражение срещу касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставянето на решението в сила.

Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по АПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу Заповед № ДИ-04-55 от 7.6.2006 г. на началника на столичната РНДСК, с която на осн. чл. 216 ал. 2 и ал. 5 ЗУТ е оставено в сила разрешение за строеж № 12/15.3.2006 г., ведно с одобрените на 20.01.2006 г. инвестиционни проекти на главния архитект на район "Изгрев" за строеж "Смяна на предназначението нна офис № 1 в амбулаторна практика за първична стоматологична помощ" издадено на О. Г. К..

Както в жалбата си пред първата инстанция, така и в касационната жалба касаторът поддържа, че строителното разрешение е издадено без да е налице съгласието на непосредствените съседи на помещението и решение на Общото събрание на Етажната собственост, както и че в конкретния случай нормите на чл. 38 ал. 5 и чл. 185 т. 1 ЗУТ са неприложими.

Доводите на жалбоподателя са обсъдени подробно и с обосновани мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя, поради което намира, че не...