Р Е Ш Е Н И Е

№ 162

гр.София, 10 май 2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

девети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2032/ 2021 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производство по чл. 250 ГПК.

С постановено по настоящето дело решение № 12/ 11.02.2022 г. е признато за установено по предявен от С. Г. Б. против „Уникредит Булбанк“ АД, гр.София, иск, че клаузата на т. 11.1.3 от договор за банков кредит № TR 70990725/ 28.12.2007 г., сключен между страните, е частично нищожна на основание чл. 146 ал. 1 ЗЗП и „Уникредит Булбанк“ АД е осъдено да заплати на С. Г. Б. 4 350 /четири хиляди триста и петдесет/ евро - платена без основание сума за възнаградителна лихва по договора за кредит, със законната лихва върху тази сума от 18.06.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 8 146, 94 лв разноски за производството във всички инстанции.

Със заявление вх.№ 2191/ 10.03.2022 г. пълномощникът на ищцата С. Б. е поискал така постановеното решение да бъде допълнено, като в диспозитива на решението бъде указан периодът, в който е платена без основание лихвата по договора за банков кредит.

Ответната страна „Уникредит Булбанк“ АД не взема становище.

Съдът намира искането за допустимо, но разгледано по същество, то е неоснователно.

Разпоредбата на чл. 236 ал. 1 т. 5 ГПК изисква решението да съдържа какво постановява съдът по съществото на спора и това изискване е удовлетворено, когато съдът се е произнесъл по целия спорен предмет. Непълен е този съдебен акт, в който съдът е пропуснал да се произнесе по част от предмета делото. Предмет на настоящето дело е несъществуването на претендираното от „Уникредит Булбанк“ АД право въз основа на част от...