№ 190

София, 03.05.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 143/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 260032/10.05.2021 г. по гр. д. № 297/2020 г. Тетевенският районен съд е допуснал делба на недвижим имот, съставляващ дворно място с идентификатор ..........., по преходен план парцел .... от кв. ......., с административен адрес: [населено място], [улица], ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор .........., с площ 71 кв. м., между М. М. В. и Г. Д. В. при квоти по 1/2 ид. ч.

Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение по гр. д. № 318/1997 г. на Тетевенския районен съд, влязло в сила на 21.05.1998 г. По време на брака си страните са закупили дворно място, в което въз основа на одобрен проект от 17.05.1984 г., разрешение за строеж № 17/08.06.1984 г. и протокол № 15 за определяне на строителна линия и ниво е построена жилищна сграда.

Като ответница по иска за делба жалбоподателката е въвела възражение за пълна трансформация на лично имущество, тъй като сградата била построена с дарения, които тя получила от свои роднини под формата на материали и безвъзмезден труд, доказването на което първоинстанционният съд приел, че е в нейна тежест. Като обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и предвид процесуалното бездействие на страната да ангажира оценителна експертиза, съдът приел за недоказано строително-монтажните работи, които е следвало да бъдат извършени за строежа, да са били заплатени от близките на ответницата, които да са положили и безвъзмезден труд, и заключил, че претендираната пълна трансформация не е налице; приел, че не е налице и частична трансформация на лично имущество. Другото искане на ответницата - за определяне на по-голям дял от делбената сграда в размер на 3/4 ид. ч., съдът приел за недопустимо по съображения, че с делбения иск не могат да се съединяват, дори с възражение, конститутивни искове за създаване на нова по характер съсобственост, различна от законните дялове, още повече, че в случая едногодишният срок от прекратяването на брака съгласно чл. 30 СК от 1985 г. /отм./ е изтекъл.

Със заключение на вещо лице е установено, че сградата е недопустима по местоположение предвид правилата и нормативите, действали по време на изграждането, съответно по сега действащите правила, по отношение на границата със съседния поземлен имот с идентификатор ..........., който е земеделска земя. Сградата не попада в обхвата на пар. 16 от ПР на ЗУТ и на пар. 127 от ПЗР на ЗУТ от 2012 г. и за нея не е издадено удостоверение за търпимост. Първоинстанционният съд посочил, че търпимостта на един незаконен строеж е относима към въпроса дали той подлежи на събаряне, но не и към правото на собственост на незаконната сграда. Докато не се премахне, такава сграда представлява обект на собственост, който може да се дели, наследява, придобива по давност и с него да се извършват разпоредителни сделки. По отношение на спорната сграда не е издадено предписание - заповед за нейното премахване съгласно чл. 225 ЗУТ, и същата е годна да бъде предмет на делба, докато не бъде премахната по надлежния ред.

Съобразно с изложеното първоинстанционният съд приел, че спорните имоти - земя и сграда, са съсобствени между страните по силата на прекратена с развод съпружеска имуществена общност и делбата им следва да бъде допусната при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки от съделителите.

Въззивният съд, като изложил собствени мотиви и препратил съгласно чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, приел за неоснователно възражението на ответницата по иска, че жилищната сграда представлява нейно лично имущество като придобита чрез дарение. Посочил, че писмени доказателства в негова подкрепа не са представени. Вярно е обратното - има данни, че за строителството съпрузите са ползвали заем от Д., а получените по силата на такава облигационна връзка средства не са лични, а общи, тъй като за задължението за тяхното връщане съпрузите отговарят солидарно. Само този факт е достатъчен, за да опровергае твърдението на ответницата за изключителна лична собственост. Анализът на гласните доказателства също не дава основание да се приеме, че цялата сграда или част от нея е построена с лични средства на ответницата. През време на строителството страните не са били във фактическа раздяла, напротив - живеели са заедно. Именно затова и желанието на нейните близки е било да помогнат на семейството да построи къщата, в която то да живее заедно с децата си. По тези съображения въззивният съд приел, че делбата съгласно чл. 28 СК следва да се допусне при равни права на страните.

Въззивният съд приел, че за строителството на спорната сграда са издадени всички изискващи се строителни книжа. Сградата е построена в отклонение от одобрения архитектурен проект по причина наличието на голяма денивелация на терена и скали, което прави строителството трудно. Не попада в обхвата на пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ или на пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г., не представлява незаконен строеж и не е негодна за ползване според нейното предназначение. При тези данни и като посочил, че по аргумент от чл. 34, ал. 1 ЗС делбата е недопустима само ако законът предвижда това или е несъвместима с естеството или предназначението на вещта, съдът заключил, че сградата може да бъде предмет на делба.

По тези съображения Ловешкият окръжен съд постановил решение № 124/08.10.2021 г. по в. гр. д. № 292/2021 г., с което потвърдил първоинстанционното решение.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подала ответницата по иска Г. Д. В..

От ответника по касация - ищец по делото, е получен писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

В касационната жалба ответницата по иска за делба е изложила оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 3 ГПК. Сочи, че съдът неправилно е допуснал до делба сграда, която представлява незаконен строеж, и е отхвърлил възражението за еднолична собственост поради трансформация на лично имущество.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС и на решение № 1430/07.07.1976 г. по гр. д. № 943/1976 г. на ВС, І-во г. о., относно допускането до делба на незаконни строежи - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че е очевидно неправилно в частта, с която са определени дяловете на съделителите и не е уважено възражението за трансформация на лично имущество - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС има за предмет въпроси относно подобренията върху чужд недвижим имот, както и върху съсобствен имот при условията на обикновена /дялова/ съсобственост. Решение № 1430/07.07.1976 г. по гр. д. № 943/1976 г. на ВС, І-во г. о., също е за подобрения върху чужд недвижим имот. Настоящото дело обаче не е по идентичен правен въпрос. То е по иск за делба на недвижим имот като съвкупност от земя и сграда, последната изградена в поземлен имот, съсобствеността върху който е възникнала в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност. Различието в спорния предмет налага извода, че посочените съдебни актове не могат да послужат като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Независимо от това следва да се посочи, че както постановлението /р. II/, така и решението приемат, че извършеното незаконно строителство следва да се цени с оглед на вероятността да бъде премахнато в изпълнение на действащите благоустройствени закони. Това становище е застъпено и в трайната съдебна практика, формирана в производствата по делба на съсобствени недвижими имоти. Според тази практика обстоятелството дали даден строеж е законен или не /понастоящем търпим или не/ има значение при неговото оценяване във втората фаза на делбата, в която следва да се отчете вероятността за издаване на заповед за неговото премахване. В първата фаза на делбата обаче при липса на искане за премахване на сградата или на производство по чл. 109, ал. 1 ЗС с такъв предмет, делбата е допустима. Обжалваното въззивно решение изцяло е съобразено със съдебната практика, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност.

За да е налице очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на обжалвания съдебен акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена отменена правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

За да обоснове основанието очевидна неправилност, жалбоподателката сочи, че при определяне на дяловете въззивният съд не е отчел установените с гласните доказателства факти за вложено лично имущество, както и липсата на доказателства средствата от жилищния заем да са вложени в строителството. Така обоснован, доводът насочва към основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, предл. 3-то ГПК - необоснованост на въззивното решение, която не може да бъде установена при обикновения прочит на мотивите към обжалвания акт, а изисква проверка и анализ на събраните по делото доказателства като предмет на втората фаза на касационното производство. Действително, въззивният съд е определил дяловете на съделителите съобразно разпоредбата на чл. 28 от действащия СК /в сила от 2009 г./, вместо съобразно чл. 27 СК от 1985 г. /отм./, при действието на който е прекратен бракът между страните, и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, който се е позовал на чл. 22 и 23 от действащия СК /от 2009 г./, вместо на чл. 20 и 21 СК от 1985 г. /отм./. Доколкото обаче институтът на трансформация на лично имущество е предмет на еднакво законодателно решение в СК от 1985 г. /отм./ и в СК от 2009 г., както и предвид правилната изходна позиция на съда в двете инстанции, че отношенията между страните се регулират от СК от 1985 г. /отм./, то неправилното посочване на приложимия материален закон не може да се приеме за очевидна неправилност като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационно обжалване.

В обобщение - касационната жалба срещу въззивното решение не може да бъде допусната до разглеждане по същество.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 200 лева по договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/04.01.2022 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 124/08.10.2021 г. по в. гр. д. № 292/2021 г. на Ловешкия окръжен съд.

ОСЪЖДА Г. Д. В. да заплати на М. М. В. разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 200 /двеста лв./ лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: