Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. П. З. и А. П. З. - и двамата от гр. С., представлявани от адв.. И., против решение № 14102 от 23.11.2010 г. по адм. дело № 4676 от 2010 г. на Върховния административен съд - ІІІ отделение. С обжалваното решение е отхвърлено искане с правно основание чл. 39, ал. 3 ЗДС, подадено от Р. П. З. и А. П. З., за отмяна на отчуждаването на техен имот с Решение № 645 на Министерския съвет от 30.08.2006 година.

Касаторите искат отмяна на обжалваното решение, като поддържат неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят неправилност на извода на съда, че липсват данни за адресите им, което е наложило прилагане на разпоредбата на чл. 39а ЗДС. Сочат, че са установими като физически лица чрез публичния имотен регистър, чрез картите за регистрация по постоянен адрес на гражданите в общината и чрез обявяването (регистрацията) на имота в общината във връзка с дължимите данъци. Считат, че и представеното по делото пред първата инстанция фотокопие на лична карта на Р. П. З., останало необсъдено от съда, доказва, че адресите им са известни. Също така оспорват като неправилен извода на съда за неизяснена собственост върху имота - предмет на отчуждаването, като твърдят, че собствеността е установена с нот. акт № 17, том ІІ, рег. № 5323, дело № 213 от 2004 г., издаден от нотариус Г. З., който нотариален акт е бил представен пред първата инстанция. В производството пред настоящата касационна инстанция касаторите представят още два нотариални акта, с които по безспорен начин се доказвала собствеността им върху процесния имот. Считат също така, че е неприложима и законовата разпоредба, предвиждаща определеното обезщетение да се внася от инвеститора на обекта в търговска банка...