Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. П., против решение № 1742 от 01.08.2013 г. по адм. дело № 315 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено издаденото от касатора решение № 25 от 18.01.2013 г. и потвърденото с него разпореждане № 151-00-4964-3 от 27.06.2011 г. на Ръководителя на осигурявянето за безработица, а делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № 151-00-4964 от 13.05.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 10 от КСО във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. М. А. Асенова от гр. С.ки, обл. Пловдив, е оспорила касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 25 от 18.01.2013 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 151-00-4964-3 от 27.06.2011 г. на определеното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което на М. А. А. от гр. С.ки, обл. Пловдив, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по съображение, че не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО...