Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. В. С. от гр. С. срещу заповед № К-13089 от 12.12.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е било прекратено на основание чл. 245 ал. 1 т. 15 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение като държавен служител, като възникнало след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия – по инициатива на органа. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административния акт. Иска се неговата отмяна, поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административно процесуални правила при издаването му.

Ответникът - Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалба е подадена в срок против подлежащ на обжалване административен акт е процесуално допустима, а по същество - основателна.

Предмет на съдебен контрол е заповедта на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение с М. В. С., като възникнало, след като държавния служител е упражнил правото си на пенсия по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта.

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР, в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правило, но същият е постановен в нарушение на материалния закон.

Не се спори по делото, че жалбоподателят е заемал длъжност специалист І степен в Сектор „Отбранително-мобилизационна подготовка” в Дирекция „Специализирани полицейски сили”...