Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Г"АД против решение №888/19.08.2008г. постановено от Пловдивски административен съд по адм. д.№1651/07г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Г"АД срещу ревизионен акт/РА/ №2100017-1/09.07.07г. издаден от ТД на НАП - Смолян, потвърден с решение №849/10.09.07г. на директор на ДОУИ-Пловдив, с който е отказан данъчен кредит в размер на 800 000лв. и са начислени лихви за забава в размер на 408 018, 72лв. Със същото решение, жалбоподателят е осъден да заплати на ответника-ДОУИ-Пловдив сума в размер на 24 500, 37лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, като сочените в жалбата касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно оплакванията се свеждат до следното:

- неправилен е изводът на съда, че РА не е нищожен. Данъчният период - м. 06.2003г. е бил предмет на ревизия, предхождаща процесната, за която е издаден ДРА №125/24.03.04г. който е влязъл в сила. Твърди се от касатора, че не е налице хипотезата на чл. 133, ал. 2, т. 1 от ДОПК, а така също, че неоснователно е приложена разпоредбата на чл. 134, ал. 4 от ДОПК,

- необоснованост и неправилност на изводите на съда за симулативност на сделката във връзка с която е издадена процесната фактура. Поддържа се, че този извод не почива на събраните по делото доказателства,

В останалата и обстоятелствена част, касационната жалба съдържа доводи за незаконосъобразност на РА, които следва да се направят в производството пред първоинстанционния съд, но не и в касационно производство, в което предмет на проверка е постановеното съдебно решение. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на РА. Претендират се разноски.

Ответникът по касация - директорът...