Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение № 1733 от 10. 03. 2020 г. по адм. дело № 5092/ 2019 г. на Административен съд София – град, с което е отменен отказ на същия административен орган, обективиран в писмо изх. № САГ19-УТ00-12/1/ от 18.01.2019 г., да издаде удостоверение за търпимост на строеж, представляващ „стопанска постройка и навес към нея - допълващо застрояване“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 32216.2291.492, част от дворно място, съставляващо УПИ ХV-145, кв. 26, м. „с. И.“, район „Банкя“, Столична община и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски в размер на заплатената държавна такса, както и на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът П.Д оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София – град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен съгласно §16, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ във връзка с чл. 144, ал. 3 вр. чл. 145, ал. 1 ЗУТ орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

При правилно...