Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при О. П, представен от юрисконсулт В.Я, срещу решение № 1124/01.07.2020г. на Административен съд Пловдив по административно дело № 1584/2019 г., с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 259/26.02.2019г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община П.. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за допуснато при издаването на АУЗД съществено нарушение на административнопроизводствените правила и за неприложимост на реда на чл. 107 ДОПК за установяване на задълженията за данък при придобиване на имущества по дарение или по възмезден начин. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу АУЗД. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация А.Г не изразява становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред АС Пловдив АУЗД са установени в тежест на А.Г задължение за довнасяне на данък при придобиване на имущества по дарение или по възмезден начин в размер 1 162.98 лева с лихви за забава в размер 470.57 лева. Задълженията са обвързани с придобиването от Георгиев на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1236.1.17 по ККР на гр. П. по постановление за възлагане на недвижим имот от 12.02.2015 г. на ЧСИ К.П по изп. д. № 20148240401018, влязло в сила на 04.03.2015 г. При придобиването на имота е начислен и внесен данък в размер 760 лева, изчислен върху цената на придобиване 30 400 лева. Издателят на АУЗД е определил...