Образувано е по касационна жалба „Е. Б“ ЕАД, представено от адв. И.Ч, срещу решение № 3267/26.06.2020г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 1920/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С329-F534513/27.01.2020г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Доводите не касатора са отнесени към трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди пропуск на съда да възприеме противоречието на административния акт с разпоредбите на чл. 22 ЗАНН /относно целите на акта/ и чл. 6, ал. 2 АПК – нарушаване на принципа на съразмерност при използването на критерии за определяне на срока на мерките. Като нарушения на съдопроизводствените правила определя липсата на мотиви в решението по основни спорни въпроси и на отговори на доводите от първоинстанционната жалба. Възприема като необосновани изводите на съда за съответствие на заповедта с функциите на ПАМ и с целите на ЗДДС и на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, както и за съществеността на нарушението /като съпоставя неотразеното по реда на чл. 118, ал. 6 ЗДДС количество гориво към общия обем/. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:
С оспорената пред Административен съд София-град заповед по отношение на „Е. Б“ ЕАД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект –бензиностанция и газстанция в гр. С., бул. „Околовръстен път“ № 999 за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на 22.07.2019 г. на задължението му по чл. 118, ал. 6 ЗДДС и по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ да подава данни към НАП по установена дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива. Възникването на задължението е обвързано с получен 2 220.37 литра пропан бутан по АДД № 01000000000004687996/22.07.2019 г. Според органа по приходите съществува разлика между количеството постъпило гориво по АДД и отчетеното по нивомерната система, като на 22.07.2019 г. дружеството не е „качило чрез клавиатура количествата горива, постъпили в резервоарите“. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Манифестирано е намерение определянето на срока на ПАМ да е съобразено с 1/ тежестта на нарушението, местоположението на търговския обект и вида на стоката; 2/ принципът на съразмерност и целите на превенцията; 3/ нуждата от време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността; 4/ негативните последици за фиска; 5/ течните горива представлявали стока с висок търговски интерес, поради което и било установено задължението за предаване на определени данни към НАП по установена дистанционна връзка, чието неизпълнение накърнявало особено важен държавен интерес чрез създаването на несигурност за начина на изразходване на закупените количества горива и липсвала възможност за проследяване на действително полученото и реализираното количество; при неподаването на информация се стигало до възможност за значително отклонение от данъчно облагане; 6/ създадената организация в обекта, която нямала за цел и не водела до изпълнение на „установените правни регламенти“; една от целите пред търговеца била отклонението от данъчно облагане; 7/при пропуск да се наложи ПАМ съществувала възможност от извършване на ново нарушение. В обобщение е заявено убеждение, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики, както и нуждата от време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на обекта.
С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу ЗПАМ.
Административният съд е приел, че издателят на актът е издаден от компетентен орган по приходите, който е овластен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.06.2016 г. на изпълнителният директор на НАП; ЗПАМ отговаря на изискванията за форма; при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. По констатациите на съда в информационната система на НАП е установена разлика между получените количества горива по АДД и количествата по данните от нивомерната система. Съдът е съпоставил информацията по представеното от жалбоподателя копие от извадка за начало и край на доставката по нивомерна система /VDR/ и служебният бон от ЕСФП PRISMA и е заключил, че към НАП е подадена информация за доставени нула литра по АДД № 4687996, като така е отговорил на довода грешка на служител при въвеждането на данните да е коригирана с дневния отчет. Инстанцията по същество е отрекла причините за грешката и еднократността ѝ да са от значение за налагането на ПАМ. Неизпълнението на задължението за подаване на данни е възприето като юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите за налагане на ПАМ. Прилагането на мерките било обвързано с едно конкретно неизпълнение на задължение за подаване на данни. Актът съответствал на целта на Закон за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, в защита на държавния бюджет и за осигуряване на регулярност на приходите, както и за контрола върху търговията с течни горива. Според съда правилно е определен и срокът на наложените ПАМ, като са обсъдени конкретни факти, тежестта на нарушението, положението на търговския обект и преценката на необходимостта да се предотвратят нежелателни последици за фиска. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен.
При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неспазването от задълженото лице на реда или начина на подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП.
В първоинстанционното производство не е било спорно, че на 22.07.2019 г. жалбоподателят не е подал към НАП чрез изградена дистанционна връзка данни във връзка с получените количества пропан-бутан по АДД № 01000000000004687996/22.07.2019 г., които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение, макар да е бил субект на това задължение при действието на чл. 118, ал. 6 ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Щом е установено, че задълженото лице не е подало на 22.07.2019 г. данните по чл. 118, ал. 6 ЗДДС и по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18, то са осъществени предпоставките на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките.
Неправилни са изводите на първостепенния съд за наличие на относими към определянето на срока на мерките мотиви в заповедта.
Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на проявеното чрез бездействие нарушение за подаване на данни към НАП по изградена дистанционна връзка, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – привеждане на дейността на задълженото лице в съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 8 ЗДДС и чл. 3, ал. 3 и ал. 12 от Наредбата. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта. Част от обстоятелствата, посочени в заповедта като критерии за индивидуализиране на ПАМ, са неотносими, а тези които са относими не са приложени:
1/ Местоположението на търговския обект, видът на продаваните стоки и свързаните с това задължения за подаване на данни към НАП по изградена дистанционна връзка, създадената организация в обекта, възможността за извършване на нови нарушения и негативните последици за фиска са мотивирали законодателя да възприеме нуждата от регулиране на обществените отношения по търговията с течни горива и контрола върху нея, респ. органа по приходите да издаде ПАМ с твърдение за неизпълнено от адресата на мерките задължение за подаване на данни към НАП за конкретно получени количества течни горива;
2/ Неясно е как конкретният избор на срок на мерките постига целите на превенцията в обхвата на възможното ограничение до 30 дни.
3/ Не е посочена очакваната промяна в начина на организиране на дейността в обекта, та констатациите за това да са критерий при индивидуализирането на мерките за административна принуда.
4/ Не е дефинирана тежестта на нарушението. Пропускът за подаване на данни е за един ден, за един вид гориво, чието отношение към общото количество не е изследвано. Количеството заредено течно гориво е отчетено по начин оставящ информационна следа от нивомерната система.
5/ Не е очертана корелация между неизпълнението на конкретните задължения и осигуряването на бюджетните приходи. Не съществуват информационни източници за възможна връзка между полученото гориво, за което не са подадени данни и възможната му последваща реализация по начин водещ до отклонение от данъчно облагане. Осигуряването на подаването до НАП на данните, даващи възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите, се постига чрез използване на нивомерна система за обем на течни горива като средство за измерване, която е с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП /вж. чл. 3, ал. 3, изр. 2 от Наредба № Н-18/.
6/ Еднократността на установената от администрацията противоправна проява на търговеца, естеството на неизпълненото задължение и използването на интегрирано към ЕСФМ средство за измерване правят необоснован изводът, че една от целите му е отклонение от данъчно облагане. И да е установена такава цел, пак не е ясно защо конкретно избраният срок на ограничаване на правната му сфера ще има коригиращ ефект.
В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му.
Дължима е отмяна на обжалваното решение и на ЗПАМ.
При този изход на делото на касатора се следват разноски за касационното съдебно производство в размер 3 890.50 лева.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3267/26.06.2020г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 1920/2020 г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С329-F534513/27.01.2020г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Е. Б“ ЕАД деловодни разноски в размер 3 890.50 лева.
Решението е окончателно.