№ 5 гр. София, 09.01.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц ч. гр. д. № 4515/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. П. срещу определение № 2230 от 07.11.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2246/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение на Пловдивски районен съд, с което е върната искова молба на ищеца Г. П. и производството по гр. д. № 14731/2018 г. е прекратено. В обжалваното определение Пловдивски окръжен съд е приел, че предявеният иск за признаване на установено по отношение на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, че издаденото от управителя и едноличен собственик на „Ойнур“ ЕООД нотариално заверено пълномощно в полза на адв. Г. П. за осъществяване на представително пред „Райфайзенбанк България“ ЕАД не е оттеглено, е недопустим, тъй като фактът, чието установяване се иска, макар и такъв с правно значение, не е от категорията на фактите, по отношение на които законът предвижда изрична възможност да бъдат предмет на самостоятелно установяване.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса „Допустим ли е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване липсата на правна значимост на документ, ако правният интерес се извежда от невъзможността за упражняване права по пълномощни, за които ответника твърди, че са оттеглени, и установителен иск за право или...