О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

София 09.01.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч. гр. д. № 4120/2018 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. А. Р. чрез нейния пълномощник адв. Кр. Р. срещу определение № 2224 от 17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 3446/2018 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че родовата компетентност за разглеждане на предявените искове за собственост е следвало да се определи въз основа на нормата на чл. 390, ал. 2 ГПК, която е специална и дерогира общото правило на чл. 104, т. 3 ГПК. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, изр. посл. ГПК - поради очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 311 от 31.05.2018 г. по гр. д. № 207/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което съдът е прекратил производството пред себе си поради родова некомпетентност и е изпратил делото за разглеждане на Кюстендилския районен съд. Въззивният съд е приел, че делото има за предмет обективно съединени установителни искове за собственост на Ѕ ид. част от няколко недвижими имота, сборът от данъчните оценки на които е под 50 000 лв., поради което по аргумент от чл. 104, т. 3 ГПК исковете са родово подсъдни...