О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 15

гр. София, 8 януари 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 07.11.2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 2869/18 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр. д. № 39/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора против Е. К. и Х. К. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба от 10.12.1998 г., оформен с нот. акт № 152 от 10.12.1998 г. на нотариус С. К., поради липса на представителна власт, водеща до липса на съгласие от страна на мнимо представлявания продавач К. М. К. /дядо на касатора/, както и поради нищожност на нотариалното удостоверяване вследствие непредставяне на посочените в акта документи за собственост на продавача.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС - р. по гр. д. № 5252/14 г. на четвърто г. о. и ТР № 1/09.12.13 г. ОСГТК по следните правни въпроси от предмета на спора:

1. Има ли задължение въззивният съд, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени мотиви по предмета на спора?

2....