Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "А1 България" ЕАД, подадена срещу решение № 4365 от 03.08.2020 г., постановено по адм. дело № 14237/2019 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Иска се отмяна на съдебния акт в цялост като неправилен на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. К за защита на личните данни (КЗЛД) оспорва жалбата в писмено становище. Счита същата за частично недопустима и по същество за неоснователна.

Ответниците "Н. К" ЕООД и И.Д не са изразили становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба и алтернативно за нейната неоснователност.

Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е частично недопустимо и частично неоснователно поради следното:

С втория и третия диспозитив на решението си АССГ е отменил Решение № ППН-01-159/2017 от 03.09.2019 г. на КЗЛД в санционната му част по т. 5, с която на основание чл. 83, § 4, б. "а" във връзка с чл. 58, § 2, б. "и" от Регламент (ЕС) 2016/679 на "А1 България" ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД отм. , респективно чл. 25, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, а преписката е върната на органа за ново произнасяне. Този резултат е благоприятен за касатора, поради което липсва правен интерес от обжалването му в тази част и касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

Недопустима, отново поради липса на правен интерес, е и касационната жалба на "А1 България" ЕАД срещу първия диспозитив на първоинстанционното решение, предвид обстоятелството, че в посочената част е налице произнасяне по отношение на друго дружество, различно от касатора, а именно "Н. К" ЕООД и не се засягат права...