Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 545 от 07.01.2020 г. по адм. дело № 841/2019 г. на Административен съд – С. З.

С обжалваното решение Административен съд – С. З е отменил уведомително писмо изх. № 01-6500/8124 от 04.09.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на П.Щ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013г. за кампания 2017 г. и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че оспореният административен акт е издаден на погрешно правно основание, което е обусловило материалната му незаконосъобразност. Развива съображения, че според фактическите обстоятелства по делото, договорът между П.Щ и контролиращия орган „А. Б. Г“, клон България е прекратен, с което се слага край на законово регламентирания начин на приложение на агроекологичните дейности в стопанството. След като стопанството на П.Щ не е било обект на такъв контрол, касаторът счита, че агроекологичният ангажимент законосъобразно е прекратен на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., съответно – за неправилен извода на съда, че в случая фактическите обстоятелства обуславят приложение на основанието по чл. 17, ал. 1, т. 8 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., съгласно който не се предоставя или се намалява финансовата помощ по мярка „Агроекологични плащания“, когато се установи, че е прекратен договорът с контролиращото лице. При тези подробно развити в касационната жалба съображения иска...