Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство срещу решение № 1407 от 06.02.2020 г. по адм. дело № 5308/2015 г. на Административен съд - София град.

С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил заповед № Р - 75 от 22.12.2014 г. на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), на П.С, на длъжност "главен секретар", е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 3 ЗДСл - виновно не е изпълнил служебните си задължения и не е спазил кръга на служебните правомощия, описани в уволнителната заповед.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че оспорената заповед е издадена без да са спазени изискванията за форма и съдържание, т. к. в същата са описани ясно и точно дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, подведени са към съответстващите им правни разпоредби и са изложени мотиви защо се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. По отношение на мотивите сочи, че такива се съдържат в приложените доклади на Инспектората към Министерство на културата и останалите документи по дисциплинарната преписка. Счита, че след като по-голяма част от дисциплинарните нарушения са извършени под формата на бездействие, в тежест на оспорващия е да докаже, че е изпълнил служебните си задължения, поради което изводите на съда в обратна насока са неправилни и необосновани. Намира, че оспорената заповед съответства на целта на закона и определеното дисциплинарно наказание е съобразено...