Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Главен експерт в О. Б, против Решение № 829/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 395/2019 г. по описа на АС - Бургас, с което, на основание чл. 91, ал. 1 АПК, е отменено изцяло като незаконосъобразно, решение № 2143/10.08.2017г., за отзив на издадено разрешение за строеж /РС/ № П-29/06.06.2017г. за строеж: "допълнителен вход от вътрешен двор към избени помещения на жилищна сграда, прилежащи към апартамент с идентификатор 07079.613.130.1.2 по КК на гр. Б., в ПИ с идентификатор 07079.613.130 по КК на гр. Б., в УПИ II, кв. 167, по плана на ЗЦГЧ, гр. Б., ул. "А. В" № 28".
В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна Р.Р, редовно призована, не се явява и не се представлява. От пълномощника й, адв.. С, е депозиран писмен отговор по касационната жалба, с доводи за нейната неоснователност.
Ответната страна Е.В, се явява лично, не оспорва, а желае да се уважи касационната жалба, поддържа доводите, изложени в отговора по нея от адв.. С.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество - неоснователна.
Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Касационниата жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови горепосочения резултат, първоинстанционният съд е проследил в последователност фактите по делото: подаденото от Р. И. искане на 23.05.2017г., одобряването на инвестиционните проекти на 05.06.2017г., издаденото разрешение за строеж на 06.06.2017г., изпратено с писмо от 09.06.2017г. на РДНС-Бургас, заедно с техническата документация в изпълнение на чл. 149, ал. 5 ЗУТ, както и отбелязването на него за влизането му в сила на 29.06.2017г. Проследени са и предходните съдебни актове на АС-Бургас и ВАС: решение № 784/23.04.2018 г. по адм. д. № 2594/2017г. на АС - Бургас, с което процесното решение е било прогласено за нищожно, отменено като неправилно с решение № 2212/15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7699/2018г., а делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, със задължителни указания по прилагането на закона. Касационният състав е посочил като незаконосъобразен изводът на съда, че редът за обжалване на РС пред началника на РДНСК по чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗУТ е специален и дерогира приложението на чл. 91, ал. 1 АПК, след като той бе приложим при действието на чл. 214а ЗУТ, /Д.в. бр. 87/2010г., отм. бр. 101/2015г./, която разпоредба беше специална спрямо общата на чл. 91 АПК. След отмяната й обаче, в сила от 26.12.2015г. и към момента не съществува друга разпоредба в ЗУТ, която да урежда отзива на административни актове по ЗУТ. Поради това и на основание препращащата норма на чл. 219, ал. 3 ЗУТ, за неуредените въпроси по Глава XIX от ЗУТ, е приложим АПК и в частност чл. 91 АПК. Това означава, че по отношение на процесния акт - РС, касаторът е имал правомощието да го преразгледа и при наличие на условията по чл. 91, ал. 1 АПК, да го оттегли.
В изпълнение е постановено касираното решение, с което съдът е направил преценката за необоснованост и допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е недопустимост на подадената от Е. Н. на 08.08.2017г. жалба и липса на мотиви досежно обстоятелствата и предпоставките, налагащи оттеглянето на издаденото разрешение за строеж.
Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба и е извел обосновани изводи, които се споделят от настоящия състав, Решението на административния орган за оттегляне на издаденото РС е постановено при липса на мотиви, налагащи това оттегляне. Действително не става ясно кои са предпоставките, при наличието на които, след като на 05.06.2017 г. е бил одобрен инвестиционния проект, въз основа на него е издадено строителното разрешение, с отбелязване, че е влязло в сила на 29.06.2017 г., издателят на решението е оттеглил РС. В същото е посочено, че жилищната сграда няма регистриран управител на етажната собственост, в представения протокол от проведеното общо събрание са присъствали собственици на 89.277% ид. части от общите части на сградата, гласували за извършване на въпросните СМР, а Е.В, непосредствен съсед на помещенията, предмет на преустройството, не е присъствала на проведеното събрание и не била подписала декларация за съгласие, поради което не са изпълнени изискванията на чл. 185, ал. 2 ЗУТ.
Съдът правилно е приел, че никъде в обстоятелствената част на оспореното решение не се съдържат фактически основания, налагащи даването на съгласие по чл. 185, ал. 2 от ЗУТ от жалбоподателката Е. Н., досежно разрешения строеж. Не става ясно, по аргумент за противното, от коя от визираните в чл. 185, ал. 1 от ЗУТ хипотези следва да се изиска такова изрично съгласие от страна на посоченото лице - дали защото с разрешения строеж се променя предназначението на собствен обект или част от него, дали се отнемат общи помещения или площи от тях, или се изменят и то съществено общите части на сградата, за да се изиска такова съгласие. Не може да не се отбележи и приетото в акта "преустройство на помещенията", каквото не се установява да е предвидено. Тези факти не могат да се предполагат, а съобразно основен принцип на административния процес, задължаващ мотивиране на административните актове, следва да намерят отражение в съответния административен акт. В случаят, правилно съдът е преценил, че липсата на подобни мотиви се приравнява на липса на мотиви въобще, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. Едва с касационната жалба се навеждат данни за "безспорно" засягане на външна фасадна стена, която е обща част, за изменение в субстанцията на плътния зид, характеризирано като "съществено" изменение, навежда се довода за "променено предназначение и завземане на обща част" и т. н. Недопустимо е с касационната жалба да се конкретизират и всъщност допълват липсващите в административния акт изискуеми реквизити, за да се извърши законосъобразно дадено действие и се породят целени правни последици. Съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, както се твърди в жалбата, като не е обсъждал наличие на основанията по чл. 185, ал. 2 ЗУТ - това е следвало да осъществи административният орган, издател на процесното решение.
С оглед на гореизложеното се налага извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му, като при този изход на процеса на ответната страна Р.Р съдът не присъжда разноски за касационното производство, тъй като са поискани с отговора по жалбата, но не са доказани такива.
Водим от изложеното, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 829/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 395/2019 г. по описа на АС - Бургас. Решението е окончателно.