Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по оспорване от А.А, съдия в Софийски градски съд (СГС) от 01.12.2008 г., срещу неизвършване на фактическо действие /фактическо бездействие/ по смисъла на чл. 256, ал. 2 от АПК, от Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 189, ал. 1, изр. трето и чл. 188, ал. 1 от ЗСВ за обявяване на конкурс в по-ниските по степен съдебни органи след изтичането на посочения в нормата 3-месечен срок. Доколкото от данните по делото е видно, че по искането с вх. № ВСС-1207/30.01.2020 г. на А.А, съдия в СГС, за обявяване на конкурси за повишаване в апелативните съдилища, отправено от подателя му до СК на ВСС, сезираната Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет се е произнесла изрично с нарочен акт (решение по допълнителна точка 19 по протокол № 3 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 04.02.2020 г.), като го е оставила без уважение, то Върховният административен съд (ВАС) въпреки дадената правна квалификация от оспорващия, е приел заявеното оспорване като жалба по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ срещу решението на СК на ВСС, с което е разгледано по същество и не е уважено искането му за обявяване на конкурси за повишаване в апелативните съдилища, още повече, че предмет на защитата по чл. 256, ал. 2 от АПК са дължими по силата на закона фактически, а не правни действия.

Жалбоподателят аргументира теза, че СК на ВСС е следвало да обяви конкурс за повишаване на свободните съдийски длъжности в апелативните съдилища с оглед извличащото се от съвместното тълкуване на нормите на чл. 188, ал. 1 и чл. 189, ал. 1 от ЗСВ правило, съгласно което в...