Образувано е по касационна жалба на Б.А, от [населено място], чрез неговия пълномощник срещу решение №98/01.07.2020 г. по адм. д. №386/2019 г. на Административен съд Ямбол. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-А.А чрез процесуалния си представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна.

Ответникът -главният архитект на община Я. не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора с искане за обявяване на нищожността на издадените от главния архитект на община Я. разрешение за строеж № РС-120/07.08.2015 г. и заповед № ТУ/03-12/16.08.2018 г. за допълването му.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата за прогласяване нищожността на двата оспорени административни акта.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че разрешението за строеж и заповедта за допълването й са издадени от компетентен по материя, територия и степен орган, в изискуемата се форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, които ако бяха допуснати, би могло да се стигне до друго решение на административния орган. Според съда не е налице и толкова тежък порок на материалния закон, водещ до нищожност в хипотезата на противоречие с материалния закон, нито е налице нищожност поради несъответствие с целта на закона.

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като е отделил спорното от безспорното по предмета на делото. Установено е по делото, че А.А е собственик на поземлен имот с идентификатор 87374.530.37, като същият е възложител на инвестиционен проект за "Ремонт на жилищна сграда с идентификатор 87374.530.37. 4 и едноетажна постройка към нея на основание чл. 50, т. 1 б "а" ЗУТ, за което е издадено процесното разрешение за строеж. Със заповед № ТУ/03-012/16.08.2018 г. на главния архитект на община Я. е допълнено разрешението за строеж с инвестиционен проект, одобрен на 16.08.2018 г. по част „конструкции” във връзка с изменение в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, състоящо се в промяна плана на основите, като не се променя конструкцията над кота -0.04. Издадена е и скица-виза за проектиране №405/11.10.2012 г./. Жалбоподателят касатор е собственик в посочения по-горе имот на едноетажна жилищна сграда с идентификатор 87374.530.37. 5 и друг вид сграда-тоалетна с идентификатор 87374.530.37.6, като нито скицата виза-за проектиране, нито издаденото разрешение за строеж са му съобщени. Съобщена му е само заповедта за допълване на разрешението за строеж. Съдът е направил анализ на предвижданията на скицата - виза за проектиране, като ги е сравнил с проекта по част Архитектура, според който линията на застрояване на част от жилищната сграда по разрешението за строеж се измества на 80 см в сравнение с визата за проектиране към жилищната сграда на касатора. Налице е несъответствие между проектите, тъй като по част Архитектура се запазват съществуващите зидове и се предвижда изграждане на нови зидове, а по част Конструктивна се предвижда събарянето на всички зидове и ново изграждане на всички зидове. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. В този аспект настоящата инстанция споделя извода на съда, че визата за проектиране не е предмет на настоящето производство и свързаните с нея въпроси не са предмет на разглеждане по делото. В същия смисъл следва да се трактува и несъответствието между предвиденото с визата за проектиране и одобрените инвестиционни проекти, още повече, че е направена оценка за съответствие с изискванията към строежите, плана и правилата и нормите за устройство на територията по чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ. Поради това предметът на разглеждане по делото се изчерпва само с претендираната нищожност на разрешението за строеж и заповедта за допълването му, която нищожност решаващият съд законосъобразно е отрекъл. Нищожният акт не поражда правни последици, нищожността е изначална, поради което всеки може да се позове на нея, ако има правен интерес. Н. акт само създава привидност за валидно настъпили правни последици, но в действителност не поражда такива. Нищожност ще е налице при висок интензитет и тежест на нарушенията на законосъобразността, тъй като нарушения с нисък интензитет сочат на унищожаемост на акта. Съобразно с това и с оглед на всеки от възможните пороци на акта, съдът е извършил правната си преценка в решението. Актът е издаден от компетентен орган, в кръга на материалната, териториална и степенна компетентеност на издателя на акта, в изискуемата писмена форма и при яснота на материализираното в него волеизявление. В тази насока правилно е изтъкнато, че липсата на мотиви води до унищожаемост, тъй като те не са самото волеизявление на административния орган, водещо до определени правни последици. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора. В случая са посочени материалноправните предпоставки за издаването на акта, приложимите правни норми, поради което актовете, чиято нищожност се претендира, са издадени на посочено в закон основание. Не е налице и нищожност през призмата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, според която разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. В случая действително съществува едноетажна сграда, описана от свидетел по-скоро като "сълма", но нейната незаконност не е установена с влязъл в сила административен акт. В тази насока решаващият съд правилно е отбелязъл, че дори да е налице незаконно строителство, то не може да обуслови нищожност за издаденото разрешение за строеж и заповедта за допълването му, тъй като след надлежното му по установен от закона ред незаконното строителство може да бъде отстранено. В настоящия казус не са допуснати и съществени процедурни нарушения при издаването на разрешението за строеж и допълващата заповед, които да обуславят нищожност. Несъобщаването на скицата виза за проектиране не е предмет на настоящето производство, а несъобщаването на издаденото разрешение за строеж е действие, следващо издаването му и касае само сроковете за обжалването му. Поради това не са налице и толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като и при недопускането им пак би се стигнало до същото решение от страна на административния орган.

Не е налице и превратно упражняване на власт, тъй като с оглед предизвикваните правни последици се преследва допустима от закона цел.

Предвид изложеното, като е приел, че оспорените актове са валидни, а не нищожни, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора разноски на ответниците не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани и няма доказателства за сторени от тях разноски пред касационната инстаниция.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №98/01.07.2020 г. по адм. д. №386/2019 г. на Административен съд Ямбол. Решението е окончателно.