Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП”/ – Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк.. М, против решение № 116/30.06.2020 г. на Административен съд – Сливен, постановено по административно дело № 46/2020 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-02002019000780-091-001/01.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, в оспорената му част, потвърдена с решение № 224/20.12.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Бургас при ЦУ на НАП, и са присъдени в полза на жалбоподателя „Гелфорс” ЕООД разноски в размер на 620 лв.

В касационната жалба се твърди наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а именно неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Конкретни нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат. Според касатора, при безспорно установените факти, неправилно съдът е приел, че между ревизираното дружество и И.Д, както и между него и К.Г, не е налице прикрито трудово правоотношение. Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 582 лв. за всяка инстанция.

Ответникът по касационната жалба – „Гелфорс” ЕООД, ЕИК 203922722 със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Клуцохор”, бл. 10, вх. Д, ет. 1, ап. 1 – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. Р по съображения, изложени в писмени бележки, и иска от съда да остави в сила оспореното решение на Сливенския административен съд, както и да му присъди сторените разноски съгласно списъка на разноските.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд,...