Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 5218/14.08.2017 година по адм. д. № 6638/2016 година по описа на Административен съд София град. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в действителност посещенията на място се различават от проверките на място, но и в двата случая, при попълване на контролните листа от отговорните служители, последните трябвало да отразят констатациите си точно и достоверно, по начин, чрез който да се разкрива обективната действителност. При съпоставка на контролните листа, съставени от уволнения служител Дамянов от негови посещения на място относно състоянието на инвестициите на „НИК ФУД БГ“ ЕООД, „ХОЛИД“ ЕООД, „АГРОВАЛ БГ“ ЕООД и „САМИ МИЙТ“ ЕООД с други доказателства по делото, като контролни листа на други служители, удостоверения за регистрация на животновъдни обекти, удостоверения за въвеждане в експлоатация на птицеферми и други, безспорно се установявал факта на неточно попълване на констативните протоколи от 25.11.2015 година и от 26.11.2015 година от Дамянов, в качеството му на младши експерт, и неотразяване в същите на обективните факти. Така например, при констатация от страна на Дамянов за функциониращ обект, по отношение на същия обект, била установено липса на монтирано оборудване, липса на завършен вид, липса на присъединяване към електроразпределителната мрежа и прочие. При тези разминавания, правилен бил изводът на наказващия орган за липса на обективно отразяване на констатациите при посещението на четирите инвестиции на място. В тази насока, дори и при липса на нарушения досежно изискване на пълномощни и качване в сървъра на ДФ „Земеделие“ на едни и същи снимки по отношение на различните инвестиции, се претендира достатъчно тежко нарушение, извършено от Дамянов във връзка с констатациите от посещенията на място по четирите инвестиции, които да представляват нарушения на задълженията му по длъжностна характеристика /раздел пети/, основание за налагане на дисциплинарно наказания по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), за които законосъобразно било наложено наказание „уволнение“ по чл. 90, ал. 1, т. 5 от същия нормативен акт. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на И.Д срещу Заповед № 263/13.06.2016 година на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Ответникът по касационната жалба, И.Д, претендира неоснователност. Излага подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав обосновава извод, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна:
Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на И.Д срещу Заповед № 263/13.06.2016 година на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл. 97, чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), чл. 28, ал. 1 от същия н. а. и чл. 16 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. За да отмени заповедта, съдът въз основа на установената фактическа обстановка е приел, че органът не доказва твърдяните като реализирани нарушения.
Решението е правилно, но по съображения различни от изписаните в него:
Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗДСл, държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. Страните не спорят, че И.Д е държавен служител на длъжност „младши експерт“ в отдел „Регионална разплащателна агенция“, Областна дирекция Държавен фонд „Земеделие“ – гр. С..
Спорът между тях е дали извършените от него действия по изготвяне на констативни протоколи на 25.11. и на 26.11.2015 година досежно инвестициите на „НИК ФУД БГ“ ЕООД, „ХОЛИД“ ЕООД, „АГРОВАЛ БГ“ ЕООД и „САМИ МИЙТ“ ЕООД и обективиране на резултатите от проверки на място по четирите инвестиции са при неизпълнение на задълженията му по длъжностна характеристика, така както са изписани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, и съответно дали за същите следва, като съответно, да бъде наложено наказание „уволнение“.
Съдебният състав на Върховен административен съд споделя становището на първоинстанционния съд в насока, че органът не е доказал реализиране на нарушенията в частта относно изписаното дублиране на фотоснимки; както и неизпълнение на задълженията на Дамянов за изискване на пълномощни във връзка с представителството на проверяваните бенефициери. В тази част първоинстанционното решение се споделя изцяло по изложените в него съображения, които се изграждат на събрания в обратна на констатациите на наказващия орган насока доказателствен материал по делото, включително и заключението на изслушаната и приета като доказателство по делото експертиза.
В частта досежно невярното отразяване на констатациите в протоколите от посещенията на място на проверените инвестиции, съдебният състав не споделя изцяло становището на първоинстанционния съд. В обжалваната заповед са изписани освен констатации досежно броя отглеждани птици във всеки обект /каквито установявания не е бил длъжен да прави Дамянов/ и конкретни разминавания във връзка с всяка проверка между фактите на място и констатациите на уволнения младши експерт, отнасящи се до строежите/машините в тях. Съдът не е обсъдил в решението си тези разминавания, но и касаторът не прави възражения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд, въз основа на приложимата нормативна уредба и доказателствения материал е направил извод, че компетенциите на експерта са се състояли в изписване на фактите досежно земята, сградите, машините при проверените инвестиции, като е заключил, че същият е нямал задължения да проверява дали обектът е въведен в експлоатация/ дали в обекта са били отглеждани птици и какъв брой. Според касационния състав първоинстанционният съд неправилно, правейки горния извод, е приел несъставомерност на деянието по първия пункт изцяло. В действителност, в хода на дисциплинарното производство са констатирани, необорени от жалбоподателя обстоятелства, досежно разминавания между констатациите в протоколите, съставени от Дамянов и действителните факти, свързани с неотразяване на установявания относно немонтирано оборудване, продължаващи строитерно-монтажни дейности и прочие.
В тази насока касационният състав споделя становището на касатора, че по отношение на процесните инвестиции се установяват неизградени вертикални планировки на обекти; непоставени бетонови плочи и градински бордюри, липса на вътрешна изолация на производствени сгради, извършване на довършителни СМР-а, липса на монтирано оборудване и прочие констатации, които не са отразени в констатавните протоколи, съставени от наказания експерт. Касационната инстанция споделя извода на касатора в насока, че съгласно раздел пети „Преки задължения“ от длъжностната характеристика на „младши експерт“ в отдел „Регионална разплащателна агенция“, Областна дирекция Държавен фонд „Земеделие“ – гр. С., същият трябва обективно и достоверно да отразява информацията в съставените от него протоколи при посещения на място, като носи отговорност за изпълнение на тези си задължения. Вменените на служителя нарушения на чл. 21, ал. 1, чл. 28, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) и чл. 16 от КПСДА касаят именно задълженията на служителя да изпълнява точно, добросъвестно и безпристрастно вменените му със закон или друг нормативен акт задължения. Като не е отразявал точно и пълно установеното на място в съставените от служителя протоколи при възложени му посещения на място, същият е допуснал безспорно нарушения на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ).
Въпреки това нарушение, актът за налагане на дисциплинарно наказание е отменен законосъобразно /поради което и съдът не навлиза в пълнота по отношение на установяванията по точка първа/, предвид следното:
В действителност, ЗДСл не посочва конкретно за кое дисциплинарно нарушение какво дисциплинарно наказание следва да се наложи на държавния служител. Преценката е в компетентността на органа, който взема решение, съобразявайки критериите, въведени в чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Оперативната самостоятелност на наказващия орган обаче, да вземе решение за налагане на определено наказание, нито го освобождава от задължението да мотивира акта си, нито прави недопустим съдебния контрол върху акта в тази част. Напротив, съгласно Тълкувателно решение № 4 от 2004 година на Общото събрание на съдиите от Върховен административен съд по т. д. № ТР – 4/2002 година, в случаите в които административният орган е овластен да реши въпроса при свободна преценка, неизлагането на мотиви е основание за отмяна на административния акт. Имайки компетентност при условията на оперативна самостоятелност да определи наказание, органът трябва да изложи подробни съображения спрямо фактите по спора, с какво тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които нарушението е извършено; цялостното служебно поведение на държавния служител обосновават извод за съразмерност на наказанието. В конкретната хипотеза органът е мотивирал съразмерност на наказанието спрямо всички изписани в заповедта нарушения. Органът е описал, че всички те в своята съвкупност обосновават извод на основание чл. 91, ал. 1 ЗДСл за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказапние „уволнение“. При констатирана обаче недоказаност на две от нарушенията, съдът няма компетентност нито да измени акта в частта досежно наказанието, нито да констатира вместо органа съразмерност на наказанието спрямо съставомерното нарушение.
Дисциплинарната власт е проявление на йерархическата власт, която даденият орган има в съответствие с принципа на йерархичност (субординация), въз основа на който, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗА) е изградена държавната администрация. Тази йерархична подчиненост или субординация предпоставя и принципа на целесъобразност и на следващото се от това свободно усмотрение на дисциплинарното наказване. Дисциплинарните нарушения, за разлика от престъпленията, не са numerus clausus. Те са посочени от законодателя само като общо съдържание, като във всеки конкретен случай дисциплинарнонаказващият орган трябва да докаже, че конкретното деяние осъществява фактическия състав на някое или някои от посочените видове дисциплинарни нарушения, като единствено в компетентността на органа, въз основа ан предпоставките по чл. 91 ЗДСл е да обоснове извод защо съвкупния анализ на фактите, във връзка с броя и тежестта на нарушенията обосновава извод за съразмерност на наказанието. Предвид несъставомерност на две от нарушенията, изписани в заповедта, и като съобрази приложението на чл. 173, ал. 2 АПК, касационният състав формира извод за правилност на обжалвания съдебен акт, с който е отменена оспорената пред първоинстанционния съд заповед.
Обжалваното съдебно решение не страда от релевираните пороци и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 550 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е съразмерно на тежестта и сложността на спора, като искането за намаляването му е неоснователно.
Воден от горното и на основание 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5218/14.08.2017 година на Административен съд София град по адм. д. № 6638/2016 година.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на И.Д сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева/, представляващи разноски за адвокат за касационна инстанция. Решението е окончателно.