О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4213

София 25.09.2024 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 1444/2023 година.

Производството е по чл. 248 ГПК.

Подадена е молба вх. № 308666/12111/10. 07. 2024 г. от адвокат К. И. Б., като процесуален представител на ищеца В. Р. Р. във връзка с подадените от П. Г. Г., както и от Ц. А. Г. и Р. Т. Т. касационни жалба, молба вх. № 12113/10. 07. 2024 г. от адвокат С. Й. Д., като процесуален представител на ищеца И. Р. Р. във връзка с подадена от Ц. А. Г. и Р. Т. Т. касационна жалба, и молба вх. № 12114/10. 07. 2024 г. от адв. М. Л. Л., като процесуален представител на ищеца И. Р. Р. във връзка с подадена от П. Г. Г. касационна жалба, с които молби се иска изменение, на основание чл. 248 ГПК, на определение № 2862 от 10. 06. 2024 г. по гр. д. № 1444/2023 г. на ВКС, 1 г. о., в частта за разноските, като в полза на адвокатите бъдат присъдени възнаграждения по чл. 38 ЗЗД за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ищците В. Р. Р. и И. Р. Р. пред касационната инстанция, изразяващо се в подаване на отговори на касационна жалба вх. № 300271/18. 08. 2022 г., подадена от П. Г. Г., и на касационна жалба вх. № 300740/24. 08. 2002 г., подадена от Ц. А. Г. и Р. Т. Т..

Ответникът по молбите П. Г. Г., чрез адв. Р. Т., изразява становище за неоснователност на молбите по съображения, че по делото липсват данни за посочените двама ищци да са били налице основания по чл. 38 ЗЗД за безплатното им процесуално представителство пред касационното производство, че молбите по чл. 248 ГПК са с идентично съдържание, както и депозираните от тях отговори на касационните жалби.

Ответниците по молбите Ц. А. Г. и Р. Т. Т. не изразяват становище по същите.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобрази следното:

В мотивите към определението по чл. 288 ГПК е прието, че с оглед изхода на делото (недопускане до касационен контрол на въззивното решение по нито една от подадените от ищците и от ответниците касационни жалби) разноските за касационната инстанция следва да останат за сметка на страните, така както са направени. Съдът обаче не е съобразил, че ищците В. Р. Р. и И. Р. Р. не са правили разходи за адвокатско възнаграждение, тъй като са били представлявани безплатно, при условията на чл. 38 ЗЗД, от адвокатите Б., Л. и Д., които не са получили възнаграждения за предоставената в касационното производство правна защита и съдействие на ищците, изразяваща се в подаване на отговори срещу касационните жалби, подадени от ответниците по иска П. Г. Г., Ц. А. Г. и Р. Т. Т..

Съгласно разпоредбите на чл. 38 ЗЗД, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на формираната по приложението им практика на ВКС, при предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, адвокатът/адвокатското сдружение се съгласява да осъществява безплатна правна помощ и процесуално представителство и да получи възнаграждение само доколкото изходът на делото е в интерес на представляваната от него страна и то след влизане в сила на съдебния акт, с който му се определя и присъжда възнаграждението.

В случая не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба, подадена от ищците И. Р. Р. и В. Р. Р., поради което на техните пълномощници-адвокати не се дължи възнаграждение за изготвяне на касационна жалба с изложение на основанията по чл. 280 ГПК.

Доколкото обаче с определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и по касационните жалби, подадени от ответниците по исковете П. Г. Г., Ц. А. Г. и Р. Т. Т., то на пълномощниците на ищците И. Р. Р. и В. Р. Р. следва да се определят, по реда на чл. 38 ЗЗД, възнаграждения за подаване на отговори на касационните жалби.

Адвокат Б. е подала, от името на ищеца В. Р. Р., отговор на касационната жалба на ответника П. Г. Г. и отговор на касационната жалба на ответниците Ц. А. Г. и Р. Т. Т.. И двете касационни жалби, във връзка с които са подадени отговори от името на В. Р., чрез адв. Б., са насочени срещу въззивното решение и в частта му, уважаваща исковете за собственост, предявени от В. Р. срещу тримата ответници за 1/2 ид. ч. от жилището и за 1/6 ид. ч. от дворното, като всеки от исковете за собственост е основан на едни и същи правопораждащи факти. Защитеният имуществен интерес на В. Р. (право на собственост върху 1/2 ид. ч. от процесния апартамент и върху 1/6 ид. ч. от дворното място) съобразно цената на иска възлиза на 9403,22 лв. (1/2 от данъчната оценка на жилището и 1/6 от данъчната оценка на дворното място – л. 26 от делото на СРС, том 1). Отчитайки тези обстоятелства, обема и сложността на посочените от касаторите в изложенията по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и съобразявайки постановеното решение от 25. 01. 2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че за подаване на отговори на касационните жалби на ответниците П. Г. Г., Ц. А. Г. и Р. Т. Т. от името на В. Р., чрез адв. Б., на последната следва да бъде присъдено, на осн. чл. 38 ЗЗД, възнаграждение в размер на 400 лв., от които 200 лв. платими от П. Г. Г. и 200 лв. платими от Ц. А. Г. и Р. Т. Т..

Адвокат М. Л. е подал, от името на ищеца И. Р. Р., отговор на касационната жалба на ответника П. Г. Г.. Касационната жалба е насочена и срещу въззивното решение, уважаващо исковете за собственост, предявени от И. Р., за 1/2 ид. ч. от жилището и за 1/6 ид. ч. от дворното място, основани на едни и същи правопораждащи факти. Защитеният имуществен интерес на И. Р. (право на собственост върху 1/2 ид. ч. от процесния апартамент и 1/6 ид. ч. от дворното място) съобразно цената на иска възлиза на 9403,22 лв. (1/2 от данъчната оценка на жилището и 1/6 от данъчната оценка на дворното място – л. 26 от делото на СРС, том 1). Отчитайки тези обстоятелства, обема и сложността на посочените от касаторите в изложенията по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и съобразявайки постановеното решение от 25. 01. 2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че за подаване на отговор на касационната жалба на ответника П. Г. Г. от името на ищеца И. Р., на адв. Л. следва да бъде присъдено, на осн. чл. 38 ЗЗД, възнаграждение в размер на 200 лв., платими от П. Г. Г..

Адвокат С. Д. е подала, от името на ищеца И. Р. Р., отговор на касационната жалба на ответниците Ц. А. Г. и Р. Т. Т.. Касационната жалба е насочена срещу въззивното решение и в частта му, уважаващо исковете за собственост, предявени от И. Р. за 1/2 ид. ч. от жилището и за 1/6 ид. ч. от дворното място срещу ответниците, основани на едни и същи правопораждащи факти. Защитеният имуществен интерес на И. Р. (право на собственост върху 1/2 ид. ч. от процесния апартамент и 1/6 ид. ч. от дворното място) съобразно цената на иска възлиза на 9403,22 лв. (1/2 от данъчната оценка на жилището и 1/6 от данъчната оценка на дворното място – л. 26 от делото на СРС, том 1). Отчитайки тези обстоятелства, обема и сложността на посочените от касаторите в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и съобразявайки постановеното решение от 25. 01. 2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че за подаване на отговор на касационната жалба на Ц. А. Г. и Р. Т. Т., от името на ищеца И. Р. Р., на адв. Д. следва да бъде присъдено, на осн. чл. 38 ЗЗД, възнаграждение в размер на 200 лв., платимо от Ц. А. Г. и Р. Т. Т..

В обобщение, ответникът по иска П. Г. Г. следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗЗД, да плати на адв. Б. сумата 200 лв. и на адв. Л. сумата 200 лв. възнаграждения за подадени от посочените адвокати, като пълномощници на ищците В. Р. Р. и И. Р. Р., отговори на касационната жалба на П. Г. Г.. Ответниците Ц. А. Г. и Р. Т. Т. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗЗД, да платят на адв. Б. сумата 200 лв. и на адв. Д. сумата 200 лв. възнаграждения за подадени от посочените адвокати, като пълномощници на ищците В. Р. Р. и И. Р. Р., отговори на касационната жалба на Ц. А. Г. и Р. Т. Т..

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, определение № 2862 от 10. 06. 2024 г. по гр. д. № 1444/2023 г. на ВКС, 1 г. о., в частта за разноските, в следния смисъл:

ОСЪЖДА П. Г. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗЗД, да плати на адв. К. И. Б. сумата 200 лв. и на адв. М. Л. Л. сумата 200 лв. възнаграждения за изготвени от посочените адвокати, като пълномощници на ищците В. Р. Р. и И. Р. Р., отговори на касационната жалба на П. Г. Г..

ОСЪЖДА Ц. А. Г. и Р. Т. Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗЗД, да платят на адв. К. И. Б. сумата 200 лв. и на адв. С. Й. Д. сумата 200 лв. възнаграждения за изготвени от посочените адвокати, като пълномощници на ищците В. Р. Р. и И. Р. Р., отговори на касационната жалба на Ц. А. Г. и Р. Т. Т..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: