Образувано е по жалба на „А. М“ЕООД против решение № 299/05.07.2017г., постановено от Административния съд-Плевен по адм. д.№ 1012/16 година.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „А. М“ ЕООД, гр. П. против заповед № РД-12-520/18.10. 16 г. на кмета на О. П, с която е прекратен договор № 21/22.03.2013г., сключен между О. П и жалбоподателя. Със същото решение“А. М“ЕООД е осъдено да заплати на О. П разноски, направени по делото в размер на 100 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му, Наведените касационни основания са допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на приложимия материален закон – чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът – кметът на О. П оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Иска се отхвърляне на жалбата.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна в правния спор, за която постановеното решение е неблагоприятно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността й съдът приема следното:
Административният съд се е произнесъл с обжалваното решение, след като преди това е разрешен спор за подсъдност на делото между него и Районния съд-Плевен. Спорът е разрешен с определение на смесен петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС, като делото е изпратено за разглеждането му на АС-Плевен.
След разрешаването на препирнята за подсъдност, с определение № 347/12.04.2017г. АС-Плевен е конституирал страните по делото и го е насрочил в открито съдебно заседание за 12.06.2017 година. На посочената дата е проведено съдебно заседание по делото, което съдът е започнал с доклад на делото, а именно, че е образувано по жалба срещу заповед на кмета на община П., с която е прекратен договор между общината и жалбоподателя, като прекратяването е на осн. чл. 37м, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ и §15, ал. 3 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ. В същото съдебно заседание, съдът е дал и ход по същество на делото, като е постановил решението си на 05.07.2017 година.
След решението на АС-Плевен, през м. 08.2017г. е образувано тълкувателно дело № 2/2017г. по искане на председателите на ВАС и ВКС по въпросите:
1. На кой съд са подсъдни делата, образувани по жалби срещу кметове на общини по § 15, ал. 3 ПЗРЗИД на ЗСПЗЗ за прекратяване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които в срока по ал. 1 и 2не са приведени в съответствие с чл. 37, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ?
2. На кой съд са подсъдни делата, образувани по жалби срещу отказ на кмета на общината за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4-6 ППЗССПЗЗ?
Към настоящият момент е постановено решение №2/03.04.2018 година по тълкувателното дело, с което по първия въпрос се реши, че:
Делата, образувани по жалби срещу актове на кметове на общини по § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ бр. 61 от 11.08.2015 г.) за прекратяване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които в срока по ал. 1 и 2 не са приведени в съответствие с чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, са подсъдни на районния съд.
Предмет на обжалване пред АС-Плевен е била именно заповед на кмета на община П., с която е прекратен договора с жалбоподателя за пасища и мери от общинския фонд на осн. §15, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ.,бр. 61/15 година. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗС:
(2) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
На посоченото правно основание и във връзка с чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав на касационната инстанция следва да се съобрази с постановеното тълкувателно решение, като му даде приоритет пред определението на смесения петчленен съдебен състав на ВКС и ВАС и макар че няма такова оплакване, служебно да прецени допустимостта на обжалваното решение.
След като решението е постановено от съд, който не е компетентен да разгледа спора, то е недопустимо и следва да се обезсили, а делото се изпрати на компетентния съд, който е Районният съд-Плевен.
По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 299/05.07.2017г., постановен от Административния съд-Плевен по адм. д.№ 1012/16 година.
ИЗПРАЩА делото за разглеждането на компетентния съд – Районен съд-Плевен. Решението не подлежи на обжалване.