Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] и по касационна жалба на [фирма] (н.), [населено място] срещу решение № 1275/06.06.2017г., постановено по т. д. № 1581/2017г. на Софийския апелативен съд.

Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено постановеното от Видинския окръжен съд решение № 36/05.01.2017г. по т. д. № 542/2014г. за уважаване на предявения от [фирма] (н.) иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 145 466, 39 лв. – възнаграждение по договор от 24.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата и в частта за присъдени разноски на ищеца за сумата 196, 49 лв. Поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017г.).

Касаторът [фирма] (н.) обжалва въззивното решение в частта, с която е обезсилено постановеното от Видинския окръжен съд решение № 36/05.01.2017 г. по т. д. № 542/2014г. за уважаване на предявения против [фирма] иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата 847 816, 72 лв. до пълния разглеждан размер от 888 372, 81 лв. – възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 24.02.2009 г., или за сумата 40 556, 09 лв., ведно със законните лихви върху последната, която сума представлява 10 % от сумите, за които са издадени от ищеца по договор за строителство от 24.02.2009г. фактура № 68/27.07.2009г., фактура № 69/07.09.2009г., фактура № 76/04.01.2010г. и фактура № 77/13.01.2010г. и в тази част е прекратено производството по делото, както и в частта, с която първоинстанционният съд е приел да разгледа частичен иск при пълен размер на вземането от 1 712 130 лв., както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният срещу [фирма] иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата 145 466, 39 лв. до сумата 530 127, 35 лв. като погасен с извършено съдебно прихващане със заявените от ответника вземания за сумите, както следва: 251 580, 83 лв. – дължим остатък по констативен протокол от 26.08.2009г., за доставка на бетонови смеси в периода 21.04.2009г. – 26.08.2009г., за сумата 78 712, 13 лв. – законна лихва върху главницата от 251 580, 83 лв. за периода 10.12.2009г. – 18.12.2012г., които вземания са придобити от ответника по договор за цесия от 18.12.2012г., сумата 9 000 лв. – съдебни разноски по гр. д. № 962/2010г. по описа на РС – Несебър, по издаден изпълнителен лист от 06.08.2010г., сумата 168 лв. – разноски по изпълнително дело № 189/2010г. по описа на ЧСИ А. П., сумата 2 650 лв. – разноски по т. д. № 2094/2010г. на СГС, сумата 1 000 лв. – разноски пред въззивната инстанция по т. д. № 2094/2010г. на СГС, сумата 5 750 лв. – разноски по т. д. № 3190/2010г. на СГС, сумата 3 000 лв. – разноски пред въззивната инстанция по т. д. № 3190/2010г. на СГС, сумата 4 000 лв. – разноски по т. д. № 582/2014г. на ВОС, сумата 15 300 лв. – разноски по гр. д. № 585/2014г. на ВОС, сумата 10 300 лв. – разноски, присъдени по т. д. № 1877/2016г. на САС, и сумата 3 200 лв. – разноски по гр. д. № 583/2014г. на ВОС, а в частта за горницата над сумата 530 127, 35 лв. до пълния предявен размер от сумата 847 816, 72 лв. като неоснователен. Поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а допускането на касационно обжалване основава на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017г.).

Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила решение № 1606/25.07.2013г. по гр. д. № 4358/2012г. на Софийския апелативен съд е уважен частичен иск между същите страни на същото основание, като ответникът [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата от 40 556, 09 лв. – възнаграждение, дължимо по процесния договор за изработка, за което са издадени и част от процесните фактури № 68/27.07.2009г., 69/07.09.2009г., 76/04.01.2010г. и 77/13.01.2010г. Производството по настоящото дело е образувано по иск, предявен от синдика на [фирма], за попълване масата на несъстоятелността на ищеца с вземането му за възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 24.02.2009г. в размер на сумата от 888 372, 81 лв., която представлява „окончателно плащане“ по дванадесет броя неплатени фактури. Въззивният съд е счел за недопустимо първоинстанционното решение в частта, с която Софийски градски съд се е произнесъл по повторно предявената претенция за сумата 40 556, 09 лв., като е приел, че дължимото фактурирано възнаграждение, за присъждане на което е бил сезиран, е в размер на 847 816, 72 лв. Във връзка с направените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения, решаващият съд е счел, че искът е основателен за сумата от 530 127, 35 лв. Излагайки съображения относно основателността на заявените от ответника възражения за прихващане за сумата от 384 660, 96 лв., Софийският апелативен съд е уважил претенцията в размер на 145 466, 39 лв. и е отхвърлил иска за разликата.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] (н.) излага доводи и формулира въпроси във връзка с отхвърления иск за горницата над сумата 847 816, 72 лв. до пълния предявен размер от 888 372, 81 лв. при уважен частичен иск в друго производство на същото основание, един от които е: „Формира ли решението по един уважен частичен иск сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите вземането на ищеца юридически факти и съответно относно несъществуването на твърдените от ответника по частичния иск правоизключващи възражения, касаещи този факт, които са пренесени/ преповторени от делото по частичния иск в настоящия процес за окончателната част на вземането?“.

По поставения въпрос, значим за изхода на спора, е образувано и висящо тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава и касаторът. Един от въпросите (втори въпрос) е аналогичен на формулирания от касатора въпрос: „Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право?“. Отговорът на поставения по тълкувателното дело въпрос би имал значение за отговора на въведения от касатора правен въпрос и за преценката на състава на ВКС за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което производството по настоящото дело следва да се спре до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т. д. № 2860/2017 г. по описа на ВКС, I т. о. до постановяването на тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.