О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 260

гр. София, 26.04.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 2023 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. В. И., представляван от адв. Ч. Д., срещу решение № 1299 от 08.06.2017г. по т. д. № 4859/16г. на САС, 3 състав, с което е потвърдено решение № 5169 от 20.06.2016г. по гр. д. № 66616/2015г. на СГС, ГК, I-1 състав в частта, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма] на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ сумите 143 239, 38 лева - главница, договорна лихва в размер на 13 876, 50 лева за периода от 12.06.2010г. до 26.08.2011г., наказателна лихва в размер на 13 372, 28 лева за периода от 12.05.2010г. до 26.08.2011г., както и заемни такси в размер на 95 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.08.2011г. до окончателното изплащане на сумите, на основание неизпълнение на договор за ипотечен кредит от 28.09.2007г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като едновременно с предявения по реда на чл. 422 ГПК иск е предявен и евентуален осъдителен иск за същото вземане при същите страни в същия размер и на същото основание – настъпила предсрочна изискуемост и тъй като не е била внесена в пълен размер дължимата по този иск държавна такса. Твърди, че предявеният евентуален осъдителен...