О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 191

София, 17.01.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 650 /2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. К. и И. З. К. против въззивно решение № 3089 от 12.06.2023 г. на СГС, с което е отменено решение от 08.07.2022 год., постановено по гр. дело №43534/2021г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл. 108 ЗС да бъдат осъдени ответниците Г. С. Л. и Х. Г. Т. да преустановят действията, с които ограничават ползването и достъпа на ищците до общо таванско помещение, разположено в юго - западния край на таванския етаж с граници: таван за втори етаж, таван за трети етаж, от юг – двор и от запад – двор, с площ от 21.60 кв. м, което таванско помещение се намира на четвърти /тавански/ етаж в сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място], [улица], като предоставят ключ на ищците.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като в противоречие със закона и задължителната съдебна практика е прието, че общото таванско помещение е съсобствено, а не обща част, че не е имало съгласие на етажните собственици за преустройството на тавана превръщането на общия таван в складово помещение към самостоятелен обект на собственост, оформен след преустройство. Твърди се и необоснованост на същия извод.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.При учредяване право на надстрояване с изрично определен в договора обем, построеното извън този обем, което не е част от самостоятелните обекти, за които е учредено правото на надстрояване придобиват ли се в собственост от носителите на правото на надстрояване или остават обща част; 2 Построяването извън учреденото право на надстрояване представлява ли придобивен способ по отношение на построеното извън обема, изрично определен в договора за суперфиция; 3. При учредяване право на надстрояване с изрично определен в договора обем, построеното извън този обем таванско помещение, което не е част от самостоятелните обекти, за които е учредено правото на надстрпояване представлява ли обща част по предназначение или обща част по естеството си; 4.Може ли да бъде променено предназначението на подпокривното пространство на сграда в режим на етажна собственост без явно или мълчаливо съгласие от страна на собствениците на обекти от етажната собственост; 5.Преди да бъде променено предназначението на подпокривното пространство, то съставлява ли обект, годен за придобиване в резултат на сключване на сделка или по давност; 6.Идеалните части от общите части на сгради в режим на етажна собственост винаги ли следват главната вещ, независимо дали техният обем е посочен в титула за собственост; 7.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да отговори на всички доводи и възражения на страните? Не е разграничено по кои въпроси кое основание се навежда.

Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като не са обосновани наведените основания и въпросите не определят изхода от спора, защото такива доводи не са правени в хода на производството пред РС в рамките на преклузивните срокове.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

С нот. акт № 157, том VIII/1969 г. С. С. Л. отстъпва на Г. С. Л. право да надстрои втори етаж върху едноетажна масивна къща близнак, находяща се в [населено място], [улица] № 15А , съгласно утвърден архитектурен план заедно с прилежащо таванско помещение с граници: таванско помещение за първия етаж, двор, общо таванско помещение, таванско помещение за третия етаж и коридор. Със същия акт С. С. Л. отстъпва на сина си Б. С. Л. правото да надстрои трети етаж върху същата едноетажна масивна къща, заедно с прилежащо таванско помещение с граници: две страни двор, общо таванско помещение, таванско помещение за втория етаж и стълбище – коридор. С н. а.№ 23, том I, рег. № 447, дело № 23 от 2006 г. на нотариус И. Г., Г. С. Л. дарява на дъщеря си - ответницата Х. Г. Л. жилището, заемащо втория етаж на западната част от къщата близнак, заедно с избено помещение с граници: от две страни двор, стълбище, коридор, заедно с таванско помещение при съседи: таванско помещение за първия етаж, двор, общо таванско помещение, таванско помещение за третия етаж и коридор. Ищците придобиват от Л. Б. Л. и М. Б. Л. по договор за продажба, оформен с нот. акт № 150, том II от 2015 г. на нотариус Д. Т., жилището, заемащо трети жилищен етаж от западната част на къща близнак в [населено място] на [улица], заедно с избено помещение, разположено в западната половина на сутерена от западната реална част на къщата –близнак, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ 475,90 кв. м., което дворно място попада в УПИ *** и УПИ ***. С т.1 от нот акт № 66, том V от 2016 г. на нотариус Р. Д., Г. С. Л. е купил от Л. Л. и М. Л. притежаваната от тях по наследство 1/2 ид. ч. от: жилището на първия етаж, избено помещение и прилежащото към първия етаж таванско помещение с площ по декларирани данни от 28,74 кв. м. с граници: от изток – стълбище и коридор, от юг - таванско помещение на втория етаж и коридор, от запад – двор, от север – двор, заедно с припадащите се идеални части от общото таванско помещение и общите части на сградата. С т.2 от същия нот. акт Г. С. Л. е придобил и таванско помещение, заемащо североизточната част от таванския етаж от западната реална част на къщата – близнак с площ по декларирани данни от 28,11 кв. м., при съседи: от две страни двор, общо таванско помещение, таванско помещение на втория етаж и стълбище – коридор.

Заключението на приетата СТЕ установява от нотариалните актове, че в таванския етаж са обособени четири тавански помещения – по едно за всеки етаж и едно, посочено като граница на таванските помещения за втория и за третия етажи във всички актове като „общо таванско помещение“ и е разположено в югозападния ъгъл. Вещото лице е констатирало, че на место таванът за втори и таванът за трети етаж са обединени и нанесени в кадастралната карта като самостоятелен обект – жилище, апартамент с идентификатор ***и този самостоятелен обект не позволява достъп от стълбището до общото таванско помещение в югозападния ъгъл. То се използва като склад с достъп през таванско помещение за втори етаж.

По делото са представени разпределение на тавански етаж към архитектурен план за надстрояване с два етажа на жилищна сграда на С. С. Л. № 5031/130 от 07.03.1969 г. на Л. Н. съвет, отдел „Архитектура и благоустройство“ и схема № 15-789994- 19.07.2021 г. на жилище – апартамент с идентификатор ***, заснет в КК със заповед от 24.07.2017 г. / л.23 от делото на РС/. В открито съдебно заседание от 02.02.2022 г. е прието като доказателство разпределение на тавански етаж към архитектурен план за надстрояване с два етажа на жилищна сграда на С. С. Л., находяща се в парцел *** от кв. ***, м. „Г. М.“ с номер № 5031/130 от 07.03.1969 г. на Л. Н. съвет, отдел „Архитектура и благоустройство“. /лист 59 от делото/ От Столична община, район „Средец“ са изпратени и приети по делото заверено копие на Позволителен билет № 35/07.03.1969 г. на името на С. С. Л. за направа на нова къща на [улица], местност „Г. М.“, [населено място], както и разпределение на таванския етаж на същата къща /лист 72, лист 73 и лист 74 от делото/. Приети са като доказателство и позволителен билет № 35 от 7.03.1969 г., молба от С. Л. до началника на отдел „Архитектура и благоустройство при Ленински район, с която е поискано разрешение за изменение на одобрения план – покрива от капандурите да бъде премахнат и остатъкът да се оформи като балкон с хубав парапет, както и Позволителен билет № 22, с който е удовлетворена молбата.

РС се е позовал на ТР № 34/15.08.1983 г. по т. д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС и е приел, че общото таванско помещение е обща част по предназначение и тъй като за преустройството на таванския етаж и преустановяване достъпа до него няма съгласието на всички етажни собственици, то е останало обща част и като такава може да се ползва от всички етажни собственици, каквито са ищците. Придобивайки третия етаж, те са придобили и съответната идеална част от общите части към него, включително и от общия таван. Поради това иска е уважен от РС

Въззивната инстанция е приела, че общото таванско помещение не е обща част, а е съсобствено между първоначалните собственици, а ищците, купувайки третия етаж, не са придобили таванско помещение или ид. част от общото таванско помещение, поради което нямат право да искат достъп до него. Затова решението на РС е отменено, а иска е отхвърлен.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и е от значение за изхода по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.

По първите два въпроса се твърди противоречие с две решения. Според първото Решение № 399 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1013/2009 г., I г. о. акта за узаконяване не създава вещни права за този, по чието искане е издаден. Според второто Решение № 151 от 3.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 890/2014 г., I г. о., обемът на правото на надстрояване и пристрояване е изрично определен в договора и построеното извън този обем, което не е част от етажа - самостоятелния обект, за който е учредено правото, не е придобито в собственост от носителите на правото на надстрояване. В случаите, в които надстроеното в повече представлява таванско помещение на сградата с по-голям обем от проектния, което не е обособено като самостоятелен обект на правото на собственост, е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Посочените решения отговарят на формулираните въпроси, но не са определящи за изхода от спора. От данните по делото не може да се заключи, че общото таванско помещение, до което ищците искат достъп, е било обект на узаконяване. То е обособено още с изграждане на сградата - фигурира във всички нот. актове и архитектурни разпределения. Разликата е в обединяването на таванските помещения за втория и за третия етаж, които не са общи части, което е довело до препятстване достъпа до общото таванско помещение. Не може да се приеме и, че общото таванско помещение е построено в по-голям обем от предвиденото в акта, с която е учредено правото на надстрояване за втори и трети етаж с по едно таванско помещение за всеки от тях. То е обособено като допълнително помещение в таванския етаж и до колкото не е било пренадлежност към обектите, за които е учредено право на надстрояване, то следва собствеността на собственика на терена и първия етаж. /чл. 92 ЗС/. Ищците – сега касатори обаче не са придобили част от дворното място, поради което и не са придобили част от общото таванско помещение. Затова тази група въпроси не са определящи за изхода от спора.

По трети въпрос се твърди противоречие с Решение № 173 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2562/2008 г., I г. о., постановено по реда на отменения ГПК. С него е проведено разграничение между общите части по естеството си и общите части по предназначение, като е посочено, че без вторите сградата може да съществува, но те са създадени да обслужват всички собственици и обитатели. Тяхното предназначение обаче може да се промени. При тавана, критерий за това дали е обща част по предназначение е възможността да се преустрои в самостоятелни или обслужващи помещения. След обособяване на такива самостоятелни помещения, последните запазват характеристиката си на общи части по предназначението си, но биха могли да преминат в самостоятелна собственост на някои от притежателите на самостоятелни обекти в долните етажи, евентуално на трето лице, ако обособеното в тавана помещение може да съществува самостоятелно /напр. ателие, жилище и пр./

В случая дори да се приеме, че общия таван е бил обща част, то тя е била по предназначение и за нея съдебната практика – цитираното решение, включително и задължителната съдебна практика /ТР № 34/15.08.1983 г. по т. д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС/ приема, че може да се промени предназначението и да се превърне с самостоятелен обект или в принадлежност към такъв при съгласие на етажните собственици. В случая собствеността върху всички тавански помещения е съсредоточена само в патримониума на първоначалните собственици и наследниците им. Ищците са изключени от собствеността върху таванските помещения по волята на продавачите. Като се има предвид това и факта, че още по проект от 1969 г. общото таванско помещение е изградено така, че в него да не се влиза директно, а през тавана за апартамента на втория етаж, се налага извод за формирано мълчаливо съгласие, каквото допуска чл. 38, ал.2 ЗС, общия таван да се превърне в складово помещение към жилището, оформено от таванските помещения към втори етажи и това, което не е прехвърлено при продажбата на третия, а е прехвърлено на друг етажен собственик. Затова като е приел, че общия таван е бил съсобствен по волята на първоначалните етажни собствениците, въззивният съд не е постановил решение в противоречие със съдебната практика. Същевременно третия въпрос не определя изхода от спора, защото общия таван не е останал обща част. Изложеното се отнася и до четвъртия въпрос. Съгласието е формулирано мълчаливо от първоначалните собственици и за него се съди по архитектурното разпределение на тавана още през 1969 г., реализираните сделки след това, както и резултата от тях.

Според ТР № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК иТР № 39 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 8/86 г., ОСГК за промяна на предназначението и статута на общи части по предназначение, включително и за придобиването им в индивидуална собственост е необходимо съгласие на етажните собственици, за което не се изисква специална форма. Според т. 4 от ТР № 34/1983 г. - преди да бъде променено предназначението му, то не съставлява обект, възможен за придобиване в резултат от сключването на сделки или по давност. Процесното общо таванско помещение не е било предмет на сделки. Предмет на прехвърляне е било съседното помещение. Затова пети въпрос не определя изхода от спора.

По шести въпрос, - идеалните части от общите части на сгради в режим на етажна собственост винаги ли следват главната вещ, независимо дали техният обем е посочен в титула за собственост, съдебната практика дава положителен отговор. На този въпрос практиката дава отговор, изведен в цитираните от касаторите Решение № 100 от 23.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3514/2019 г., II г. о. и Решение № 30 от 11.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2603/2021 г., II г. о., въпреки, че се отнасят до извършване на съдебна делба по способа, посочен в чл. 352 ГПК. Т. като съдът е приел, че процесния таван е съсобствен, а не обща част, този въпрос и посочената по него съдебна практика са неотносими.

Седми въпрос не кореспондира на мотивите на решението, тъй като събраните доказателства са обсъдени във взаимната им връзка, както и доводите на касаторите, но са приети за неоснователни.

Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато за разрешаване на правният спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени, или когато по прилагането им е налице съдебна практика, която облаче е неактуална или противоречива. По това основание не са формулирани други въпроси, а по посочените седем, съдът вече изложи съображения. По тях е формирана съдебна практика, включително и задължителната такава. Следователно по отношение на посочените седем въпроса не е обосновано основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато не са спазени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните, или когато грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Съдът не констатира подобни пороци на решението, поради което не се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договорите за правна помощ размер – 1000 лв., платими на Г. С. Л. и 1000 лв. платими на Х. Г. Т., или общо за двамата – 2000 лв.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3089 от 12.06.2023 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от А. К. К., ЕГН [ЕГН] и И. З. К.. [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [улица], ет.3.

Осъжда А. К. К., ЕГН [ЕГН] и И. З. К.. [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [улица], ет.3 да платят на Г. С. Л., ЕГН [ЕГН] и Х. Г. Т., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], у.“Г.“ №***, ет.2, ап.2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените деловодни разноски за касационна инстанция в размер общо на 2000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: