Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник сектор „Пътна полиция“ („ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД-МВР) – гр. В. Т, против решение № 412 от 15.12.2016 г., постановено по адм. дело № 526/2016 г. по описа на Административен съд (АС) – В. Т, с което по жалба на Д.П е отменена негова заповед за прилагане на принудителна административно мярка (ПАМ) № 1878/20.09.2013 г.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество.

Ответникът - Д.П, чрез процесуалния си представител адв.. С в писмено възражение оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение АС – В. Т е отменил заповед № 1878/20.09.2013 г. на началник сектор „ПП“ ОД-МВР – гр. В. Т, с която на Д.П на основание чл. 171, т. 1 б.“д“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на изцяло дължимите глоби.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че със заповед № 1878/20.09.2013 г. издадена от началник сектор „Пътна полиция“(“ПП“) при ОД на МВР - В. Т на Д.П е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на изцяло дължимите глоби. Заповедта е издадена въз основа на съставен акт за...