Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А.З, в качеството му на генерален директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК 130316140 срещу Решение № 2111 от 16.12.2016 г., постановено по адм. дело № 753/2016 г. от Административен съд Бургас в частта, в която предприятието е осъдено да заплати на „ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 158 399. 57 лв., мораторна лихва за забава в размер на 48 363. 91 лв. и законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 8 020 лв., представляваща съдебни и деловодни разноски по делото. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната му в обжалваната част и решаване на спора по същество. Прилагат се писмени доказателства под опис.

Касационна жалба срещу същото решение, в отхвърлителната му част, е подадена и от „ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК 200937092, със седалище и адрес на управление гр. Б., в която се излагат съображения за неправилност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Настоящата инстанция, с оглед становищата на страните и правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното:

Съдебното решение е обжалвано в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страни, за които е неблагоприятно, поради което касационните жалби са процесуално допустими.

За да се произнесе, настоящата инстанция установи следното:

П. С градски съд „ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Б., в качеството си...