Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от E. Милев, чрез адв. С.Б, срещу Решение № 8252 от 22.12.2016 г., постановено по адм. д. № 11207 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2015 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Министерство на правосъдието да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000, 00 лв., претърпени вследствие на настаняването му в следствения арест при СГС на 17.11.2015 г. Наред с това, Милев е осъден да заплати на Министерство на правосъдието сума в размер на 830, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и по сметка на АССГ сума в размер на 10, 00 лв. за държавна такса.

В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол е неправилно поради постановяването му при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост. Касаторът твърди, че съдът отхвърлил, противно на доказателствата по делото, исковата претенция. Релевира доводи за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила поради немотивирано недопускане на относими и необходими доказателства и искания, в това число искане за допускане на гласни доказателства с цел установяване на отрицателни душевни преживявания, болки, страдания, морални вреди и на писмени доказателства. Наред с това, решението е необосновано, тъй като съдържа само констатации, без мотиви защо съдът дава вяра и кредитира едни доказателства, а други не. Всъщност, според касационния жалбоподател, съдът „осакатил” решението, тъй като не допуснал гласните доказателства и по този начин се поставил в невъзможност за обоснове изводите си. Предвид изложеното в касационната жалба се иска отмяната на съдебното решение изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ с указания...