Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Трайкова, против Решение № 6555 от 10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7888/2017 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът твърди, че с обжалваното съдебно решение е нарушен материалния закон, съществено са нарушени съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му.
Ответникът – А. Рашо, лично и като майка и законен представител на малолетния и син Д. Идо, граждани на Ирак, чрез процесуалния си представител адв.. Д в писмен отговор изразяват становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е уважил жалбата на А. Рашо, лично и като майка и законен представител на малолетния й син Д. Идо, граждани на Ирак, срещу Решение № 12545 от 20.06.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при постановяване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до неправилно приложение материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата инстанция споделя изложените в решението на АССГ изводи относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на Решение № 12545/20.06.2017 г. на председателя на ДАБ.
На първо място, административният орган е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗУБ, съгласно който, когато малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, това пълнолетно лице се назначава от кмета на общината за негов представител. Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 2 и 4 от ЗУБ представителят на малолетния или на непълнолетния има право да го представлява пред всички административни органи в Р. Б с оглед защитата на най-добрия интерес на детето, както и да предприема действия за осигуряване на правна помощ.
В случая по делото не е представена заповед на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 ЗУБ, с която придружаващото лице да е определено за представител на малолетното дете, с оглед упражняване на правата по чл. 25, ал. 3 ЗУБ. Неизпълнението на законовото задължение съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита и незаконосъобразност на оспореното пред съда решение.
Следва да се отбележи, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) /ЗЗакрД/, съгласно чл. 6а. ЗУБ.
Съгласно чл. 2 (1) от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации и в сила за Р. Б. считано от 3.07.1991 г., държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. Съгласно чл. 22 (1) от Конвенцията държавата взема необходимите мерки, за дете, което иска да получи статут на бежанец, подходяща защита на своите права. Съгласно чл. 3 (1) от Конвенцията висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.
С оглед гореизложеното правилен e изводът в обжалваното решение, че допуснатото нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗакрД, което е съществено. Съгласно тази разпоредба, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на ГПК (Г. П. К), а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Д. „Социално подпомагане“ изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на малолетният чужденец е изпратен социален работник, а представянето на социален доклад в хода на съдебното производство не санира допуснатия пропуск в административното производство.
Правилно е прието в обжалваното решение, че е налице и допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗакрД. От представените доказателства не може да се формира извод за това, че в хода на административното производство на А. Рашо е разяснявано правото на правна помощ на детето и по реда на чл. 15, ал. 8 от ЗЗакрД, съответно по чл. 25, ал. 3, т. 4 ЗУБ. Това задължение на административния орган е императивно и е пряко свързано с осъществяването на пълноценна защита на правата на засегнатите деца. Неизпълнението му представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което следва да бъде отстранено при новото разглеждане на преписката.
Във връзка с изложеното, настоящия състав на ВАС счита, че в хода на производство пред него, административният орган не е предприел всички действия по спазване на разпоредбите на ЗУБ във вр. ЗЗакрД. От постановения административен акт е видно, че липсват мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетното дете, като административният орган изобщо не е посочил и изследвал същите и не разгледал и подадената молба от негова страна. В този смисъл, касаторът в настоящото производство, не е защитил интересите на детето, като не е осигурил спазване на същите чрез разглеждане на бежанската му история, което се явява съществено нарушение на административно производствените правила, водещо до отмяна на решението и връщане на личното дело на ДАБ за ново разглеждане.
По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6555 от 10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7888/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.