Образувано е по касационна жалба на С.Н, чрез нейния пълномощник срещу решение №1674/16.10.2017 г. по адм. д. №2781/2016 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-кметът на О. П не взема становище.

Ответникът "Балканика" ЕООД, чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна.

Ответниците Н.М, С.К, Е.М и П.Г в писмено становище чрез пълномощника си считат касационната жалба за основателна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторката с искане за прогласяване нищожността на заповед №ОА-1826/15.12.2000 година на кмета на община П. за одобряване на проект за изменение на ЗРП на кв. 43 по плана на кв. „Капана”, Пловдив в частта, касаеща новообразувани УПИ VI-220 и УПИ XIII-220.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Актът е издаден от компетентен орган, при наличието на нормативно регламентираните предпоставки по реда на ЗТСУ отм. , в писмена форма, като са изложени както фактически, така и правни съображения за издаването й. Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и актът се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта. Такива придружаващи документи /протоколи №№ 38/19.07.2000г., 21/10.03.1999г. и 59/15.11.2000г. на АГК към Община-Пловдив/ са вписани в заповедта и са приобщавани като мотиви към нея. В случая, процедурата по издаване на акта е законосъобразно проведена и данни за нейното нарушаване не са налице.

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. В случая не е налице твърдяната материална некомпетентност на органа, издател на акта. Касае се до акт по одобряване на изменение на подробен градоустройствен план, а не до одобряване на нов подробен устройствен план, както се твърди в касационната жалба. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 ЗТСУ отм. кметът на общината е компетентният орган да издава актове по одобряване на изменение на подробните градоустройствени планове, какъвто е и настоящият казус, поради което издателят на акта е материално компетентен. Правомощията на кмета на общината по чл. 44, ал. 1, т. 12 ЗМСМА/ ред. ДВ бр. 65/95 г./ са във връзка с приложението на устройствения закон, тогава ЗТСУ, явяващ се специален закон. Що се касае до разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА /ДВ. бр. 69/1999г/, то тя посочва друг компетентен орган, но само досежно създаване и одобряване на нови териториалноустройствени планове, която хипотеза в случая не е налие.

Нищожният акт поначало не поражда правни последици, нищожността е изначална, поради което всеки може да се позове на нея, ако има правен интерес. Н. акт само създава привидност за валидно настъпили правни последици, но в действителност не поражда такива. Нищожност ще е налице при висок интензитет и тежест на нарушенията на законосъобразността, тъй като нарушения с нисък интензитет сочат на унищожаемост на акта. В този смисъл по чия инициатива е започнало и процедирано одобреното изменение на ЗРП, е ирелеванто, още повече, че заключението на вещото лице е, че искането за изработване на проекта е по такова на касаторката. Безспорно е в случая, че е налице и мотивирано предписание на главния архитект на община на основание чл. 88, ал. 3 ППЗСУ отм. за изработване на проект за изменение. В разглеждания апект изводът на решаващия съд, че оспорената заповед би била нищожна на основание материална незаконосъобразност (т. е. по същество), само ако подобен акт е издаден при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, се споделя и от настояща инстанция. Актът е издаден при наличието на нормативно регламентираните предпоставки по реда на ЗТСУ отм. , За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора, какъвто не е настоящият случай. Не са налице и толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са допуснати и да обосновават друго решение от страна на административния орган. Данни за нарушаване на проведаната административна процедура не са налице. Не е налице и нарушение на формата за издадане на заповед със съдържание като процесната. Актът е издаден в изискуемата се писмена форма и при яснота на материализираното в него волеизявление. В тази насока правилно е изтъкнато от решаващия съд, че липсата на мотиви по пронцип води до унищожаемост, тъй като те не са самото волеизявление на административния орган, водещо до определени правни последици. В случая мотивите са и налице, тъй като документите се съдържат в преписката и са описани в заповедта като приобщени към нея мотиви.

На последно място, не налице и превратно упражняване на власт, тъй като с оглед предизвикваните правни последици се преследва допустима от закона цел.

Предвид изложеното, като е стигнал до извода за валидност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт при правилно приложение на материалния закон, без да е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Обжалваното решение като обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба "Балканика" ЕООД, следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат по приложено пълномощно и списък разноските в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1674/16.10.2017 г. по адм. д. №2781/2016 г. на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА С.Н да заплати на "Балканика" ЕООД направените пред касационната инстанция в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лв. Решението е окончателно.