Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 80а, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗДС/.
Образувано е по жалба от А.П с [ЕГН],от [населено място],срещу заповед № ЗС-346/14.12.2017 година на Министъра на отбраната на Р. Б, с искане за отмяната и като незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби.Твърди се, че със заповед за настаняване от №124/26.06.1979г. е настанен в процесното жилище, което е единствено за семейството му.Не е имал права на настанен военнослужащ, тъй като никога не е работил във ведомственото.В писмена защита подадена чрез адв.. Г развива подробни доводи, като твърди, че жилището е оборотно и е бил настанен в него на основание чл. 22, б"б" и чл. 23 от ЗНО отм. докато той и семейството му бъдат настанени в държавно жилище.Твърди още, че в това жилище е настанен във връзка със заемане и разчистване на терен за строеж на Конгресен концертен център, но и досега не му е предоставено друго жилище под наем или за закупуване.Счита, че процесното жилище ползва на годно правно основание и моли да се отмени обжалваната заповед.
Ответникът, министърът на отбраната чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената пред съда заповед.Жалбоподателят ползва жилището от фонда на МО,по силата на временно настаняване до уреждане на жилищния му въпрос, като наемател по реда на чл. 22, б. "б" от Закон за наемните отношения.Прекратени са му наемните отношения, тъй като никога не е бил военнослужащ, ползва жилището без правно основание, и няма законово основание да остане и да продължи да ползва имота като държавен.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК,от надлежна страна адресат на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустима.
Видно от представените по делото доказателства, процесния жилищен имот, находящ се в [населено място], [жилищен адрес] е актуван с Акт за частна държавна собственост №8756/20.09.1979г.Няма спор по делото, че имотът е в управление на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" В процесния имот, със Заповед №3610/19.12. 1978 г. на основание чл. 22, б"б" и чл. 23 от ЗНО отм. е бил настанен жалбоподателя А.П.В заповедта е отразено, че настаняването е временно до уреждане на жилищния му въпрос, като това настаняване е било във връзка с разчистване на терен за строеж на Конгресно концертен център.След включването на процесния имот в жилищния фонд на МО през 1979 г. е издадена Заповед №124/26.05. 1979 г. от началника на Гарнизонна жилищна част - София, с която заповед жалбоподателя и семейството му са настанени по силата чл. 1, 2 и 3 от Указа за създаване на жилищен фонд при МНО и чл. 13 от Закон за наемите отм. .С предизвестие изх.№12093/14.09.2017г. жалбоподателя е уведомен, че наемното му правоотношение ще бъде прекратено.Писмото е било получено от съпругата на жалбоподателя на 11.10.2017 г.
При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС имот – държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната.
Оспорената пред съда заповед е издадена от компетентен по силата на посочената разпоредба орган – министъра на отбраната, в изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК. Не е налице нарушение на административно-производствените правила при издаването и.
Обжалваната заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон.С разпоредбата на чл. 80а от ЗДС, на която се основава оспорената пред съда заповед, е уредена специална хипотеза на изземване на държавни имоти въз основа на заповед на министъра на отбраната в случаите, когато тези имоти, предоставени за ползване и управление на Министерство на отбраната Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, се владеят или държат без основание или на отпаднало основание от физическо или юридическо лице, или пък се ползват не по предназначение.
В случая оспорената заповед се основава на владение без основание на държавен имот, предоставен за управление на министерство на отбраната. Спор относно собствеността на имота не съществува.Основния спорен въпрос в настоящия казус е налице ли е ползване на имота без правно основание.По делото се доказа една от визираните в закона предпоставки за издаване на заповедта за изземването му - имотът е държавна собственост, включен във ведомствения фонд на МО.Не се доказва по делото обаче приетото в заповедта, че този имот се владее без основание.От събраните по делото доказателства безпорно се установява, че жалбоподателят е настанен в процесното жилище ведно със семейството си преди около 40 години и преди жилището да бъде включено във фонда на МО през 1979г.,по силата на Указ №463 от 07.09.1950г. за създаване на жилищен фонд при Министрество на отбраната.Установява се, че новия приобретател на имота, в случая МО през 1979г. е получил процесния имот с тежест - настанен наемател с жилищна нужда.С издаването на настанителната заповед №124/26.05.1979 г. от МО, формално е признато действието на първаначално издадената заповед за настаняване №3610/19.12.1978 г.,като номата заповед за настаняване издадена от МО е с оглед промяната в управлението на собствеността.Това обаче не променя основанието за настаняване на жалбоподателя, което е посочено в първоначалната настанителна заповед - до уреждане на жилищния му въпрос, като наемател по реба на б"б" ЗНО.С оглед на факта, че наемодателят вече е бил друг - МО е подписан и договорът от 23.05. 1979г.С разпоредбата на чл. 6 от Указа,МО е разполагало с правото да изиска гражданските лица настанени във ведомствени жилища да бъдат изместени от тях, като народните съвети са били задължени да ги снабдят със съответните жилища, но това не е сторено т. е. МО е приело във ведоствения фонд процесното жилище със съответната тежест - наематели без да имат качеството на военнослужащи.Затова и не може да се приеме, че договорът на процесното жилище е безсрочен, така както е приел административния орган за да бъде прекратен при условията на чл. 238 от ЗЗД.След като е пренастанен в процесното жилището от фонда на МО,то срокът за настаняване е обвързан с разпоредбата на чл. 22, б. " б" от Закон за наемните отношения и прекратителното условие е изпълнение на посочената законова разпоредба - пренастаняване в друго жилище извън системата на МО.При така установеното следва да се приеме, че жалбоподателят ползва жилището на основание възникнало по силата на закона наемно отношение.До предоставяне на друго жилище или до продажба на същото, наемното отношение не може да бъде прекратено по силата на ЗЗД,тъй като неговата уредба е със специални норми, изключващи общите правила за договора за наем.Независимо от последвалата промяна отм. яна) на тези норми, те продължават да бъдат надлежен регуратор по силата на изричната разпоредба към момента на настаяването.Наемното правоотношение може да бъде прекратено само при условията на отменения закон, но не и по общия ред - ЗЗД с предизвестие, така както е сторено.Затова и липсата на законова предпоставка за издаване на обжалваната заповед, имотът предмет на изземване да се владее без правно основание обуславя незаконосъобразността на оспорената пред съда заповед.В конкретния случай, заповедта на административния орган е постановена при нарушение и на разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.Съгласно чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот. Личния живот на едно лице е съвкупност от множество фактори и отношения. Един от тези фактори е домът на лицето. Отнемането на дома на едно лице неизбежно засяга сериозно личния му живот, а също така рефлектира и на семейния му живот в случаите, когато лицето има семейство. Правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата не е абсолютно и може да бъде ограничавано от държавните власти, но само при наличието на предпоставките, посочени в ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията. Тези предпоставки са - намесата в защитените в ал. 1 права да е предвидена в закона. В конкретния случай, обжалваната заповед засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя и семейството му и изпълнението й ще ги лиши от дом, който както се каза по-горе е фактор от значение за личния и семейния живот на лицата. Издаването на тази заповед е предвидено в закона – чл. 80а от ЗДС.Безпорное, че издаването й преследва една от целите, предвидени в ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, а именно в защита на правата на други граждани, отговарящи на условията да бъдат настанени, но все още ненастанени в ведомствени жилища. Тоест, в конкретния случай намесата в личния живот на жалбоподателите е предвидена в закона и преследва легитимна цел. Тази намеса обаче е непропорционална. Този извод следва от съвкупната преценка и съпоставянето на следните обстоятелства, установени по делото. Жалбоподателят и съпругата му са лица, които повече от 40 години към датата на издаването на заповедта, живеят в жилището.Както жалбоподателят така и останалите членове на семейството му са на възраст, с лошо здравословно състояние. От данните по делото не се установява те да притежават жилище или друг недвижим жилищен имот, годен да им осигури подслон.Изводът, който следва от така установените обстоятелства е, че изпълнението на обжалваната заповед ще остави жалбоподателя и семейството му без дом, поради което не би могло да се приеме, че обжалваната заповед е издадена в изпълнение на целта на ЗДС.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че заповед № ЗС - 346 от 14.12.2017 г. на Министъра на отбраната на Р. Б е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона поради което следва същата да бъде отменена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № ЗС - 346 от 14.12.2017 г. на Министъра на отбраната на Р. Б,с която е наредено изземнатено на апартамент частна държавна собственост, находящ се в [населено място], [жилищен адрес].
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.