Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрк. -Трайкова, против Решение № 592 от 25.09.2017 г., постановено по адм. дело № 758/2017 г. по описа на Административен съд Хасково. Касаторът твърди, че с обжалваното съдебно решение е нарушен материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му.
Ответниците – Х. Али и малолетните деца А. Али, Д. Али, А. Али, М. Али и А. Али, действащи чрез своята майка и законен представител Х. Али, граждани на Ирак, в съдебно заседание изразяват становище, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е отменил по жалбата на Х. Али, действаща лично и като майка и законен представител на малолетните си деца А. Али, Д. Али, А. Али, М. Али и А. Али, граждани на Ирак, Решение № 7108 от 25.08.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при постановяване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон.
Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по различни от изложените мотиви.
Неправилно в обжалваното решение незаконосъобразността на оспорения пред съда административен акт се основава на неразглеждането на искането на Х. Али за предоставяне на убежище в едно производство с това на нейния съпруг. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗУБ искането за предоставяне на закрила принадлежи на конкретен правен субект и същото се осъществява лично и по собствена воля. Правната възможност за обединяване на тези производства е предоставена на преценката на административния орган, а не е императивно задължение по ЗУБ.Пето в отделни производства по подадени искания от съпрузи не основава възприетото от административния съд нарушение на административно-производствените правила при постановяване на оспорения пред него отказ. Не е налице приетото от административния съд допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и 34 ЗУБ. Част от тези разпоредби са неотносими към възприетото нарушение на административно-производствените правила. Чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато член на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, какъвто не е настоящия случай. Съответно разпоредбата на чл. 22 от ЗУБ определя кръга от права и задължения на членовете на семейството на чужденец, със статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут. Разпоредбата на чл. 34 ЗУБ касае чужденец с предоставена международна закрила, който има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Р. Б, която хипотеза в случая не е налице. Освен това, тези норми, ако и да извеждат основание за предоставяне на закрила, при наличен статут на член на семейството, отново изискват и съответна преценка на личния им статус и липса на обстоятелствата по чл. 12 ЗУБ. Несъмнено административният орган следва да зачита правото на семеен живот, но по делото не се твърди, не се и установява това право да е нарушено по какъвто и да е начин по отношение на ответниците по жалбата в хода на административното производство. Искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля, а преценката на административния орган се дължи по лично заявеното основание по ЗУБ. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ЗУБ, то изведените във връзка с това обстоятелство факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление и може да основат евентуална материална негова незаконосъобразност, но не водят до нарушение на административнопроизводствените правила. В този смисъл е неправилен извода на първостепенния съд, че административния орган е допуснал нарушение, разглеждайки молбата на чужденката не във връзка с молбата на нейния съпруг.
Административният орган обаче е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗУБ, съгласно която, когато малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, това пълнолетно лице се назначава от кмета на общината за негов представител. Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 2 и 4 от ЗУБ представителят на малолетния или на непълнолетния има право да го представлява пред всички административни органи в Р. Б с оглед защитата на най-добрия интерес на детето, както и да предприема действия за осигуряване на правна помощ.
В случая по делото не е представена заповед на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 ЗУБ, с която придружаващото лице да е определено за представител на малолетните деца, с оглед упражняване на правата по чл. 25, ал. 3 ЗУБ. Неизпълнението на законовото задължение съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита и незаконосъобразност на оспореното пред съда решение.
На следващо място следва да се отбележи, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). (съгл. чл. 6а. от ЗУБ).
Съгласно чл. 2 (1) от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации и в сила за Р. Б считано от 03.07.1991 г., държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. Съгласно чл. 22 (1) от Конвенцията държавата взема необходимите мерки, за дете, което иска да получи статут на бежанец, подходяща защита на своите права. Съгласно чл. 3 (1) от Конвенцията висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗакрД, което е съществено. Съгласно тази разпоредба, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на ГПК (Г. П. К), а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Д. „Социално подпомагане“ изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на малолетните чужденци е изпратен социален работник, нито е представен доклад от съответната дирекция. От доказателствата по делото се установява единствено, че административния орган на основание чл. 15, ал. 4 от ЗЗакрД.с писмо от 22.04.2016 г. е уведомил дирекция „Социално подпомагане“ гр. Х. и Държавна агенция за закрила на детето.
Допуснато е и нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗакрД. От представените доказателства не може да се формира извод за това, че в хода на административното производство на Х. Али е разяснявано правото на правна помощ на децата и по реда на чл. 15, ал. 8 от ЗЗакрД, съответно по чл. 25, ал. 3, т. 4 ЗУБ. Това задължение на административния орган е императивно и е пряко свързано с осъществяването на пълноценна защита на правата на засегнатите деца. Неизпълнението му представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което следва да бъде отстранено при новото разглеждане на преписката.
Във връзка с изложеното, настоящия състав на ВАС счита, че в хода на производство пред него, административният орган не е предприел всички действия по спазване на разпоредбите на ЗУБ във вр. ЗЗакрД. От постановения административен акт е видно, че липсват мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетните деца, като административният орган изобщо не е посочил и изследвал същите и не разгледал и подадената молба от негова страна. В този смисъл, касаторът в настоящото производство, не е защитил интересите на децата, като не е осигурил спазване на същите чрез разглеждане на бежанската им история, което се явява съществено нарушение на административно производствените правила, водещо до отмяна на решението и връщане на личното дело на ДАБ за ново разглеждане, в хода на което да се отстранят установените от настоящата инстанция нарушения на административнопроизводствените правила.
По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 592 от 25.09.2017 г., постановено по адм. дело № 758/2017 г. по описа на Административен съд Хасково. Решението не подлежи на обжалване.