Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Министерството на правосъдието срещу решение № 88 от 20.04.2017 г. по адм. д. № 616/2016 г. на Административен съд С. З, с което е отхвърлена подадената жалба срещу акт за установяване на задължение по декларация № 381-1/ 04.10.2016 г., издаден от старши инспектор местни приходи в О. К, оправомощен със Заповед № 711/10.05.2016 г., потвърден с решение № 9/14.11.2016 г. на Директора на дирекция „Местни приходи” при О. К.

Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна счита жалбата за неоснователна.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок с пощенско клеймо от 19.05.2017 г., при връчено съобщение за решението на 05.05.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е посочил, че правилото на чл. 11 ал. 5 от ЗМДТ, определя изрично, че за държавните имоти задължението е лицето, на което имотите са предоставени за управление. Изложил съображения, че в конкретния случай се касае за два държавни имота в гр. К., предоставени и ползвани за нуждите на съдебната власт, а именно Съдебна палата на адрес гр. К., ул.”П. Х” №16, е предоставена за нуждите на Районен съд Казанлък и Районна прокуратура Казанлък /АДС № 4712 / 23.11.2005 г/, а жилищния имот на адрес в гр. К., ул.”К. А. Б” № 7, вх.Б,ет. 3 ап. 17, е предоставен за нуждите на Районна прокуратура Казанлък (АДС /частна/ № 7846/21.06.2013 г). И двата имота са предоставени за нуждите на съдебната власт, като в периодите на 2013 г., 2014 г., 2015 г. и до средата на 2016 г. са в управление на Министъра на правосъдието.

Съгласно действащата редакция на чл. 130а ал. 2 т. 6 от КРБ, изменена с §4 от ЗИДКРБ, обн.ДВ бр. 100/18.12.2015 г., правомощието по управление на недвижимите имоти на съдебната власт е предоставено на Пленума на Висшия съдебен съвет и е отпаднало за досегашния титуляр — Министъра на правосъдието. С §4 от ЗИДКРБ се създават се нови чл. 130а и чл. 130б, като съгласно чл. 130а ал. 2 т. 6, Пленумът се състои от всички членове на Висшия съдебен съвет. Пленумът на Висшия съдебен съвет: управлява недвижимите имоти на съдебната власт. Съответно на измененията на Конституцията на РБългария, са направени изменения и в други нормативни актове, вкл. на ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), приети със Закон за изменение и допълнение на ЗСВ обн. в ДВ бр. 28/18.04.2016г, с §13 от който е изменена разпоредбата на чл. 30 от ЗСВ, като сред правомощията на Висшия съдебен съвет е посочено и това да управлява недвижимите имоти на съдебната власт /чл. 30 ал. 2 т. 6 ЗСВ/.

По аргумент от чл. 11 ал. 5 от ЗМДТ, правно значим юридически факт спрямо определянето на субекта на задължението се явява промяната в титуляра на правомощията по управление на държавните или общински имоти. Макар с чл. 130а ал. 2 т. 6 от КРБ /ДВ от 18.12.2015 г/ да е обявено, че Пленумът на ВСС управлява имотите на съдебната власт, то предоставянето на имотите в управление на този орган е настъпило едва през месец юни 2016 г. Това следва по аргумент от § 83 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗСВ, обн. в ДВ бр. 28/18.04.2016 г, според която норма в тримесечен срок от влизането на този закон в сила, управляваните от министерство на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. В случая с приемо-предавателен протокол от 07.06.2016 г представители на Министерство на правосъдието са предали на представители на ВСС досието на недвижимия имот, находящ се в гр. К. ул.”Княз Ал.Батенберг” №7, вх.Б ет. 3, ап. 17, а с приемо-предавателен протокол от 22.06.2016 г — досието на недвижимия имот, находящ се в гр. К. ул.”П. Х” №16, УПИ II Съдебна палата, представляващ триетажна масивна сграда, с посочени технически параметри и балансова стойност. Преминаването на тези два имота в управление на ВСС е станало през месец юни 2016 г., съответно на 09.06.2016 г и на 22.06.2016 г., в срока по §83 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ.

Съдът изложил мотиви, че промяната в субекта, на когото са предоставени в управление имотите на съдебната власт, включително въпросните два държавни имота в гр. К. с оглед преминаването им на управление на Висшия съдебен съвет, действително е настъпила, но следва периодите, за които се отнасят установените с оспорения акт задължения /главниците за 2016 г., видно от т. 4, 7 и т. 10 от АУЗД са изчислени за периода от 01.1.2016 г до 30.06.2016 г/, По аргумент от §83 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ промяната в субекта, на когото са предоставени в управление имотите на съдебната власт, включително въпросните два държавни имота в гр. К., е настъпило през месец юни 2016г. Съгласно чл. 15 ал. 2 от ЗМДТ, при прехвърляне на имота приобретателят дължи данък от месеца, следващ този през който е настъпила промяната в собствеността или ползването на имота. В случая промяната в ползването е настъпила през месец юни 2016 г., с оглед на което и при прилагане на чл. 15 ал. 2 от ЗМДТ, данъчно задължено лице за ДНИ и за ТБО по аргумент от чл. 64 от ЗМДТ за въпросните имоти, считано от 01.07.2016 г. би бил ВСС, комуто вече е възложено управлението им с измененията КРБ, чл. 130а ал. 2 т. 6 от КРБ и чл. 30 ал. 2 т. 6 от ЗСВ. До 30.06.2016 г данъчно задължено лице за тези задължения по смисъла на чл. 11 ал. 5, вр. с чл. 10 и чл. 64 от ЗМДТ е Министерство на правосъдието.

Съдът приел, че не следва друго от нормите на §82 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, според която ВСС замества Министерство на правосъдието във всички права и задължения по договорите, свързани със стопанисването и управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, сключени от министерство на правосъдието и че нормата визира облигационни по естеството си правоотношения. Съответно на тази норма, с §1 от ПЗР на ПМС № 159/30.06.2016 г за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на съдебната власт за 2016 г. е прието, че приходите от наеми постъпват в по сметка на ВСС от 01.07.2016 г. В случая не се касае за облигационни задължения. Предмет на оспорване са задължения за публични общински вземания каквито са тези за данъци и такси, с настъпил падеж и които не са били платени в сроковете за това. Предвидените промени в бюджета на съдебната властта по силата на ПМС № 159 от 30.06.2016 г. в случая са неотносими, тъй като нямат характер на правно значимо за определянето на ДНИ, съответно ТБО обстоятелство. Решението е правилно.

По делото е спорен единствено въпросът кое е данъчно задължено лице, по смисъла на чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ за таксата битови отпадъци за двата държавни имота в гр. К., предоставени и ползвани за нуждите на съдебната власт.

Съгласно чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, от значение за определяне субекта на задължението се явява промяната в титуляра на правомощията по управление на държавните или общински имоти. Макар с чл. 130а, ал. 2, т. 6 от КРБ (ДВ от 18.12.2015 г.) да е обявено, че Пленумът на ВСС управлява имотите на съдебната власт, то предоставянето на имотите в управление на този орган е настъпило едва през месец юни 2016 г. Това следва по аргумент от § 83, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗСВ, обн. ДВ бр. 28/18.04.2016 г., според която норма в тримесечен срок от влизането в сила на този закон, управляваните от министерство на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация.

В случая не е спорно, че с приемо-предавателни протоколи от 07.06.2016 г. и 22.06.2016 г. представители на Министерство на правосъдието са предали на представители на ВСС досиетата на недвижимите имоти, използвани от органите на съдебната власт в гр. К.. Преминаването на тези два имота в управление на ВСС е станало през месец юни 2016 г. (на 07 и 22.06.2016 г.), в срока по § 83 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ. След като промяна в ползването е настъпила през месец юни 2016 г., и с оглед прилагане на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, данъчно задължено лице за ДНИ и за ТБО по аргумент от чл. 64 от ЗМДТ за въпросните имоти, считано от 01.07.2016 г. следва да е ВСС, комуто вече е възложено управлението им с измененията на чл. 130а ал. 2, т. 6 от КРБ и чл. 30, ал. 2, т. 6 от ЗСВ. До 30.06.2016 г. данъчно задължено лице за тези задължения по смисъла на чл. 64 вр. с чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ е Министерство на правосъдието, както правилно е установено с оспорения АУЗД № 381-1/04.10.2016 г.

Наведените доводи по отношение предвидените промени в бюджета на съдебната власт по силата на ПМС № 159 от 30.06.2016 г. в случая са неоснователни.

Не са налице касационни основания за отмяна на съдебният акт по чл. 209, т. 3 от АПК.

Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88 от 20.04.2017 г. по адм. д. № 616/2016 г. на Административен съд С. З. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение на съдия П. Н :

Считам, че касационната жалба на Министерството на правосъдието е основателна, а обжалваното съдебно решение - неправилно.

Съгласно § 83 от ПЗР на ЗИДЗСВ в тримесечен срок от влизането в сила на закона, управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. В тази връзка е протоколи от 07.06.2016 г. и 22.06.2016 г. Министерството на правосъдието е предало досиетата на двата гореописани недвижими имоти по т. 1 и т. 2 на Висшия съдебен съвет.

В изпълнение на § 80 от съшия закон е прието и Постановление № 159 от 30.06.2016 г. на Министерския съвет, с което е извършена промяна по бюджета на МП, намалени са разходите и съответните показатели по чл. 13. ал. 3 от Закон за държавния бюджет на Р. Б за 2016 г. за обезпечаване на дейностите за стопанисване и управление на имотите на съдебната власт. Корекция съответно е направена и по бюджета на съдебната власт, като са одобрени допълнителни разходи в същия размер, с което са прехвърлени от бюджета на Министерството на правосъдието към бюджета на Висшия съдебен съвет неусвоените средства за придобиване и управление на недвижимите имоти на съдебната власт.

Към момента на издаване на АУЗД министърът на правосъдието няма законови правомощия, свързани с управление на имотите на органите на съдебна власт, респективно Министерство на правосъдието като администрация не управлява бюджетни средства, необходими за изпълнение на съпътстващите ги финансови задължения.

Независимо дали става въпрос за разходи или приходи, същите не следва да се извършват или постъпват по бюджета на Министерство на правосъдието. В тази връзка всички приходи от наеми на имоти, както и от възстановени такси битови отпадъци, макар и дължими за отминал период, се прехвърлят от сметка на МП по сметка на Висшия съдебен съвет. Извършване на разплащания, за които няма заложени средства по бюджета на Министерството на правосъдието, би било нарушение на бюджетната дисциплина и ЗПФ (ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ), както и може да доведе до недостиг на финансови средства по поети и обезпечени задължения.

Допълнително следва да се отбележи, че съгласно § 82 от ПЗР към ЗИДЗСВ Висшият съдебен съвет замества Министерството на правосъдието във всички права и задължения по договорите, свързани със стопанисването и управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, сключени от Министерството на правосъдието, а висящите съдебни и административни производства относно имотите на съдебната власт продължават с участието на Висшия съдебен съвет. С. В. съдебен съвет е заместил Министерството на правосъдието в задължението за плащане на местни данъци и такси относно имотите предоставени на съдебната власт. По силата на закона е налице заместване в дълг. Налице е правоприемство на органа, а не само на облигационните задължения, поради което отговорността не е на Министерството на правосъдието.

Органът по приходите не е съобразил посочените законови и подзаконови разпоредби, съгласно които към момента на издаване на акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 381-1/04.10.2016 г., горепосочените имоти вече са преминали в управлението на Висшия съдебен съвет.

Съдия :