Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Х. Кадер, гражданин на РТурция, чрез процесуалния му представител, срещу заповед № 407/02.03.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закон за чужденците в РБ /ЗЧРБ/ му е наложена забрана за влизане в РБългария за срок от пет години.

Сочи, че Х. Кадер се издържа, работейки като международен шофьор, превозва товари от Турция за Европа и маршрутът му минава през България. На практика с наложената забрана се лишава от възможността да работи като шофьор, Жалбоподателят има сериозно отношения с жена от Р Румъния - Н.Фа и сериозни намерения за сключване на граждански брак, но родителите му са в Турция и се налага да пътува през територията на Р България. Дори и когато действа в условията на обвързана компетентност, е необходимо органът да изложи мотиви относно продължителността на пребиваването, семейното положение на лицето, съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход, както го задължава и изричната норма на чл. 44 ал. 2 от ЗЧРБ.

Счита, че заповедта е немотивирана, чуждият гражданин не е уведомен за започващото административно производство по издаване на заповедта и не имал възможност да вземе становище, не са изложени мотиви за продължителността на срока на наложената принудитерлна административна мярка.

Ответната страна излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, подадена на 16.03.2018 г., при връчване на заповедта на 02.03.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 42з, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1;

Съгласно чл. 10,...