Образувано е по касационната жалба на „Дачко“ ЕООД, подадена чрез пълномощник, против решение №2088/30.03.2017 г., постановено по адм. д. № 631/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед №СОА16-РД96-226 от 29.12.2016 г. на кмета на Столична община.
Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът превратно е възприел и обсъдил доказателствата по делото и е достигнал до погрешни правни заключения за законосъобразен отказ за издаване на категоризация, тъй като за констатираните нередности би могло да се даде предписание със срок за отстраняването им. Счита за неправилен изводът на съда, че процесната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Органът не бил изложил мотиви във връзка с постановения отказ. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът - кметът на Столична община, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по подробно изложени в писмен съображения. Моли да бъдат присъдени съдебните разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е установил относимите към спора факти и обстоятелства, правилно е разпределил доказателствената тежест между страните. От фактическа страна е приел, че „Дачко“ ЕООД е подал заявление вх. №606/12.10.2016 г. до кмета на Столична община за категоризиране на стаи за гости „Щутгард“, находящи се в гр. С., ул. „И. С“ №9. Същите се намират на адреса на ет. 1, ап. 2 – ст. 1, 2 и 3 и на ет. 3, ап. 11, ст. 313 и 314 – общо 5 стаи с 10 легла. Кандидатства за 1-ва категория стаи за гости. Извършена е проверка на място от експертна група, за която е изготвен констативен протокол от 06.12.2016 г. Проверяващите са установили, че в общото входно антре не е поставено информационно табло за допълнителни услуги и туристическа информация; санитарно-хигиенните изисквания са спазени, с изключение на ст. 2; в стаите не са налични мрежите против насекоми; липсва съд за пране; не е осигурено място за простиране; не е осигурена възможност за ползване на телефон. В допълнителната информация за туристическия обект е посочено, че не е предоставено разрешение за работно време на обекта съгласно чл. 4а, ал. З, вр. чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община. Предвид констатираните и отразени несъответствия, експертната група е предложила на кмета на СО да откаже определяне на вид и категория на туристическия обект.
С оспорената пред първоинстанционния съд заповед №СОА16-РД96-226 от 29.12.2016 г. кметът на Столична община е отказал определяне на категория на туристическия обект. От фактическа страна органът се е позовал на обстоятелствата, изложени в протокол № СО-ТО-614/07.12.2016 г., а от правна страна - на чл. 130, ал. 7 ЗТ и чл. 25, т. 1 от Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията.
За да отхвърли първоинстанционната жалба, първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и съобразена с целта на закона. Съдът е счел, че към момента на извършване на проверката дружеството не е отговаряло на минималните изисквания за определяне на категория. Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ЗТ местата за настаняване са два класа - "А" и "Б". Местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения се категоризират в следните категории: "една звезда", "две звезди", "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди". Конкретният случай попада в хипотезата на чл. 123, ал. 2, т. 5 ЗТ /в относимата редакция/, според която местата за настаняване тип „стаи за гости“ попадат в клас „Б“ и се категоризират в категории: "една звезда", "две звезди" или "три звезди". В съответствие с чл. 121, ал. 5 ЗТ, изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и редът за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране действието и прекратяване на определената им категория се определят с наредба, приета от Министерския съвет – Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията.
Категорията на туристическите обекти се определя на базата на съответствието им с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и наличие на образование или професионална квалификация, езикова квалификация и стаж в туризма на управителя и професионална и езикова квалификация на персонала на туристическия обект. По силата на чл. 22, ал. 4 от Наредбата, при констатиране на несъответствия с изискванията за заявената категория, за които не се допускат предписания, експертната работна група предлага определяне на категория, по-ниска от заявената, или отказ за определяне на категория. Категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението на ЕККТО в съответния срок по ал. 4 определя вида и категорията на обекта и издава удостоверение за определена категория или със заповед мотивирано отказва определянето на категория. - чл. 130, ал. 7 ЗТ /в приложимата редакция/. Основание за отказ е неизпълнението на минималните задължителни изисквания за клас, вид и категория на туристическия обект, определени в съответното приложение на наредбата (чл. 25, т. 1 Наредбата).
С процесната заповед е постановен отказ за определяне на категория „1“ на място за настаняване клас „Б” - стаи за гости. Предпоставка за категоризиране с "една звезда" на местата за настаняване от клас "Б" за вида "стаи за гости" е покриване на минималните задължителни изисквания за съответната категория. За да бъде удовлетворена заявената категория, обектът следва да отговаря на всички, предвидени в специалната нормативна регулация, условия.
В случая са констатирани няколко несъответствия, подробно описани в съставения констативен протокол от 06.12.2016 г., подписан без възражения от управителя на дружеството. Съставеният при проверката констативен протокол представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, до доказване на противното. Съдът е длъжен да зачете материалната му доказателствена сила, докато тя не бъде опровергана чрез доказване на неговата невярност, което не е сторено в случая. В тази връзка констатираните несъответствия не се опровергават от показанията на свидетелката. Както правилно е посочил административният съд, в оспорената заповед се съдържат точните правни норми за издаване на акта, както и съответните на тях фактически констатации, съдържащи се в приобщени към заповедта документи. В съответствие с ТР№16/ 1975 г. на ОСГК на ВС, изложените в тях обстоятелства се считат за мотиви и на издадения административен акт. С тях адресатът на заповедта е надлежно запознат.
Неоснователни се явяват наведените в касационната жалба оплаквания, че органът е следвало да даде указания със срок за отстраняване на констатираните нередности. Установените несъответствия са от две категории: такива, които могат да бъдат отстранени след даване на указания, и такива, за които даването на указания не е възможно. Тъй като конкретните несъответствия са от втората категория, правилен е първоинстанционният извод, че в такъв случай отказът от категоризиране е задължителен. Съгласно разпоредбата на чл. 25, т. 1 от Наредбата категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице със заповед мотивирано отказва определянето на категория, когато не са изпълнени минималните задължителни изисквания за клас, вид и категория на туристическия обект, определени в съответното приложение на наредбата. С оглед императивната разпоредба на закона, административния орган не разполага с възможност за преценка дали за констатираните нередности от втория тип могат да бъдат дадени указания за отстраняване. В хода на съдебното производство не са оборени фактическите установяванията на административния орган по повод несъответствията с изискванията на закона.
Предвид изложеното, като е отхвърлил оспорването, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и при точното приложение на материалния закон. При постановяване на съдебния акт съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано, съдът последователно е изложил и анализирал фактите по делото и е направил логически верни заключения.
С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от ответника за присъждане на направените в касационното производство разноски и представения по делото договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане, в тежест на „Дачко“ ЕООД следва да бъдат възложени съдебни разноски в размер на 600 лв. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2088/30.03.2017 г., постановено по адм. д. № 631/2017 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА „Дачко“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „Дианабад“, № 19, вх. Б, ет. 7, ап. 42 да заплати на Столична община направените по делото разноски в размер на 600 лв.(шестстотин лева). Решението е окончателно.