Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 1774 от 03.11.2016 г. по адм. дело № 1370/2016 г. на Административен съд - Бургас. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - "Омарст" ООД, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отменил заповед № РД-160/30.05.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която е заличена регистрацията на обект за отглеждане на риба и други водни организми РС "Омарчево", рибарник, разположен в землището на с. О., община Н. З, област С., ЕКАТТЕ 53518, удостоверение за регистрация № 858/29.11.2013 г., партида № 20 4 00036 на Е.К.

Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответната форма. Намерил е за неоснователно възражението на жалбоподателя (сега ответник по касация) за немотивираност на акта, по съображения, че мотивите се съдържат в материалите по административната преписка - докладна записка изх. № Z - 6745/18.05.2016 г. на главния директор на Главна дирекция "Рибарство и контрол" до зам. изпълнителния директор на ИАРА, с която е поискано прекратяване на регистрацията по чл. 25 от ЗРА (ЗАКОН ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ) на стопанисвания от дружеството рибарник поради изтекло разрешително за водоползване. Приел е обаче, че актът е издаден при допуснато нарушение на правилото по чл. 26, ал. 1 АПК, което изисква административният орган да уведоми заинтересованата страна за започване на производството.

Съдът е установил, че производството по издаване на обжалваната заповед е започнало със съставянето на констативен протокол № 12/18.05.2016 г. от служители на ИАРА, в който е констатирано, че издаденото разрешение за водоползване на дружеството е с изтекъл срок и са дадени указания за представяне на документ за удължаване на срока на разрешението, без да е посочен срок за изпълнението му. На следващо място, съдът е посочил, че към датата на съставяне на констативния протокол, за обекта е налице действащо разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32460170/29.04.2015 г., издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), със срок до 02.04.2025 година. При сравнение предмета на двете разрешителни, съдът е достигнал до извод, че параметрите и идентификацията на водни обект са идентични с тези, описани в разрешителното за водовземане от повърхностен воден обект № 31160037/25.10.2013 г. В този контекст, с основание е изтъкнал, че ако административният орган беше изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 АПК, вероятно не би се стигнало до издаване на оспорената заповед.

С оглед верните фактически установявания по делото, съдът е достигнал до обосновано заключение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Посочил е, че разпоредбата на чл. 25г, ал. 1, т. 7 ЗРА, която предвижда, че изпълнителният директор на ИАРА със заповед прекратява регистрацията на лице при изтичане на срока на съответното разрешително по ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) има бланкетен характер. При това положение, административният орган е длъжен да посочи конкретни фактически обстоятелства, които се субсумират в законовата хипотеза. Приетото за установено в административната преписка за изтекъл срок на разрешителното за водоползване е опровергано в хода на съдебното производство. Съдът изрично е отбелязал, че представеното с административната преписка разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31160037/25.10.2013 г., с изтекъл срок, не доказва фактическото основание за прекратяване на регистрацията на обсъждания обект. Съдът е обсъдил възраженията на административния орган, че дружеството не е изпълнило задължението си да представи разрешителното за водоползване, което е причината за издаване на оспорената заповед и правилно е отхвърлил същите като неоснователни. Съгласно чл. 25г, ал. 1, т. 7 ЗРА, основание за прекратяване на регистрацията е изтичане на срока на съответното разрешително по ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), което в обсъждания казус не е налице. Правилно съдът е посочил, че и двата вида разрешителни - за водовземане и водоползване могат да се определят като съответни по смисъла на чл. 25г, ал. 1, т. 7 ЗРА. След като органът е счел, че регистрацията следва да се прекрати поради изтекъл срок на разрешителното за водоползване, което не отговаря на действителното фактическо и правно положение, съдът правилно е приел, че оспорената заповед страда от порока материална незаконосъобразност.

Доводите в касационната жалба във връзка със законосъобразността на оспорената заповед са направени и пред административния съд, който аргументирано ги е приел за неоснователни. Разрешителното за водовземане по чл. 44 ЗВ и разрешителното за ползване на воден обект по чл. 46 ЗВ имат различен предмет. След като от съпътстващите документи се извлича като фактическо основание на заповедта за прекратяване на регистрацията на обекта изтекъл срок на разрешителното за ползване на воден обект, съдът правилно и обосновано е приел, че това обстоятелство не се потвърждава от доказателствения материал по делото и отменил обжалваната заповед. Изложените съображения от касатора във връзка с разрешителното за водовземане са неотносими към предмета на оспорване пред първоинстанционния съд, който правилно не ги кредитирал при постановяване на обжалвания резултат.

Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1774 от 03.11.2016 г. по адм. дело № 1370/2016 г. на Административен съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване.