Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрк.. С, против Решение № 5902 от 20.10.2017 г., постановено по адм. дело № 5468/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди, че с обжалваното съдебно решение е нарушен материалния закон, съществено са нарушени съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му.
Ответникът – У. Кадер, лично и като майка и законен представител на малолетните й деца Х. Юнес, С. Юнес, Х. Юнес и Д. Юнес, граждани на Ирак чрез процесуалния си представител адв.. М в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е уважил жалбата на У. Кадер, лично и като майка и законен представител на малолетните й деца Х. Юнес, С. Юнес, Х. Юнес и Д. Юнес, граждани на Ирак, срещу Решение № 9242 от 10.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т....