Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационен протест, подаден от Прокурор при Окръжна прокуратура гр. П. срещу решение № 1 от 03.01.2017 год., постановено по административно дело № 439 от 2015 год. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е отхвърлен протест против Решение № 699/31.07.2014 г. на Общински съвет – Белово.

В касационния протест се твърди че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът намира, че след като оспореното решение на Общински съвет Белово касае процедура, свързана с промяна на начина на трайно ползване на земеделски земи и то не е придружено със скица-проект за предвижданата промяна, която следва да е неразделна част от него е взето при съществено нарушение, допуснато в хода на административното производство, изразяващо се в нарушение на чл. 45и, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, поради което съдът неправилно счел, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК за унищожаемост на акта, но не и за неговата нищожност. Счита и че съдът неправилно преценил част от погрешно посочените в протестирания акт текстове на правните основания за издаването му като техническа грешка, а не като друго основание за нищожност. Оспорва решението и в частта на присъдени разноски, като твърди, че същите са прекомерно завишени. По тези съображения моли да се отмени обжалваното решение.

Ответната по касационната жалба страна, Общински съвет Белово счита протеста за основателен и моли същия да се уважи. Твърди се, че впоследствие е прието ново решение за отмяна на оспореното, насочено към защита на обществения интерес и за спазване на принципа на целесъобразност. Претендира присъждане на разноски пред първата и касационната инстанция по представен списък.

Заинтересованата страна "Българско земеделско производство" ЕООД дава становище за неоснователност на протеста и моли същия да се отхвърли като неоснователен.

Заинтересованата страна „Навигатор 5“ ЕООД не дава становище по протеста.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационния протест. Излага съображения, че оспореното решение на Общинския съвет Белово е лишено от фактически и правни основания, тъй като в акта и преписката към него такива не са посочени. От доклад на кмета до Общинския съвет се установявали данни, че искането е насочено към промяна на трайното предназначението на имоти, което да доведе до възможността за деклариране на верни данни за ползването на имотите и за увеличаване на приходите на общината. Била нарушена целта на закона. Намира, че липсва индивидуализация на обектите на оспореното решение, доколкото изобщо липсвали скици-проекти с отразена промяна на начина им на трайно ползване към проекта за решение. Счита, че последното драстично нарушава изискванията на чл. 45и, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като скицата -проект следва да представлява неразделна част от решението на общинския съвет по ал. 1 и поради това-лишено от съществена своя част, решението на ОбС е незавършено и не може да породи правни последици. Поради неспазване на изискванията на чл. 45и, ал. 1 във връзка с чл. 45з ППЗСПЗЗ и изискването за мотиви за какви други селскостопански нужди ще се използват имотите, счита че е нарушена и целта на ЗСПЗЗ, а и тази по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗОЗЗ (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ). Счита, че нарушенията са особено съществени, тъй като никоя от специалните норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, уреждащи промяната на трайното ползване на мерите и пасищата, не е спазена, а и са засегнати основни принципи на административния процес по чл. 4, чл. 6, чл. 7 и чл. 12 от АПК. Предвид горното предлага обжалваното решение да се отмени съдебното решение и вместо него да се постанови друго решение по същество, с което да бъде обявено за нищожно решението на Общински съвет Белово.

Настоящата съдебна инстанция е сезирана от страна, имаща право да оспори неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което касационния протест следва да се прецени като процесуално допустим.

Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен по следните съображения:

Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК и е образувано по протест, подаден от прокурор при окръжна прокуратура - Пазарджик, против Решение № 699/31.07.2014 г. на Общински съвет – Белово, с което, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 вр. С ал. 2 от ЗМСМА, чл. 78 а от ППЗСПЗЗ, чл. 11 от ЗОС и в изпълнение на разпоредбата на чл. 69 /нов - ДВбр. 31 от 2003 год./ ал. 1 /Изм. – ДВ бр. 62 от 2009 год., изм.- ДВ бр. 39 от 2011 год./ от ЗСПЗЗ е променен начина на трайно ползване на имоти в землището на селата Сестримо, М. К, Дъбравите и Аканджиево. Кметът е упълномощен за последващи действия по отразяване на промяната в КВС, както и да подготви и представи в ОСЗ информацията и декларациите по чл. 69 от ППЗСПЗЗ. В хода на производството е установено, че решението е прието единодушно, с поименно гласуване, като на заседанието са присъствали 12 от общо 13-те общински съветници.

Съдът е приел, че оспореното пред него решение е прието от компетентен орган, съобразно предоставените му по силата на чл. 21 ал. 1 т. 8 от ЗМСМА правомощия и при наличието на изискуемия съобразно специалните разпоредби кворум и мнозинство. Решението е в необходимата писмена форма и съдържа правни и фактически основания за приемането му.

Съдът приел за безспорно установено, че не е спазено изискването, разписано в чл. 45и, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, тъй като преди приемане на процесното решение не са били изготвени изискуемите по закон скици - проекти за поземлените имоти. Формулиран е извод, че това нарушение само по себе си не е достатъчно за прогласяване нищожността на протестираното решение, тъй като не от категорията навените, водещи до незаконосъобразност на акта, до степен такава, че същия да не може да предизвика целяните правни последици. Макар и съществено, това нарушение е прието като основание по чл. 146, т. 3 от АПК за унищожаемост на акта, а не за неговата нищожност, тъй като то не е токлкова сериозно, че да води до извод за липса на валидно волеизявление. Изнесени са разсъждения за възможността издаване на липсващите скици, чиято основна цел е да се отразят границите на площите, за които се предвижда промяна в начина на трайно ползване и след приемане на процесното решение, което и било сторено.

Развити са мотивирани доводи за неоснователност и на твърденията за нищожност на акта поради нарушаване на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че нищожен би бил акт, изцяло лишен от законова основа - когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от никакъв орган. Оспореното решение не било лишено изцяло от законова основа, тъй като може да бъде валидно прието, при наличието на предпоставките, разписани в чл. 45и от ППЗСПЗЗ

По тези съображения съдът е приел, че оспорения акт не е нищожен и е отхвърлил протеста срещу него, като неоснователен.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност и необходимост от отмяната му.

Първоинстанционият съд е взел предвид всички относими към производството факти и обстоятелства и след преценката им е постановил правилен и обоснован съдебен акт.

В теорията и практиката е възприето становището, че незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване.

За да се определи като нищожен, акта трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир - чрез обявяване това обстоятелство.

Според трайната и непротиворечива практика на съдилищата основания, водещи до нищожност на конкретен административен акт са липса на компетентност на административния орган и на кворум, ако е колективен, на форма и издаване при пълна липса на материалноправни предпоставки, предвидени за неговото издаване, които го правят негоден да породи правни последици.

Правилно е прието, че протестирания административен акт е приет съобразно правомощията на общинския съвет, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, в необходимата писмена форма, кворум и мнозинство съгласно чл. 45и от ППЗСПЗЗ, във вр. чл. 25, ал. 9 от ЗСППЗЗ. Съгласно чл. 25, ал. 9 от ЗСПЗЗ, редът и основанията за промяна на начина на трайно ползване на земеделските земи се урежда с Правилник за прилагане на закона, а чл. 45и, ал. 1 от ППЗСПЗЗ предвижда, че начинът на трайно ползване на мери и пасища - общинска собственост или на части от тях може да се променя за други земеделски нужди по решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой съветници. Липсата на изискуемата по силата на ал. 2 на същия текст скица-проект с нанесени граници на площите, за които се предвижда промяна в начина на трайно ползване води до извод за наличието на отменително основание по смисъла на чл. 146 т. 3 АПК, но не и до извод за нищожност.

В оспореното решение погрешно текста на чл. 69 ал. 1 от ППЗСПЗЗ е описано като норма от ЗСПЗЗ, но предвид фактическото изложение и характера на решението е безспорно, че касае за техническа грешка, която по никакъв начин не опорочава волята на органа, постановил акт, не променя неговия смисъл и правна значимост. Паради описаното макар и да може да се определи като нарушение, допуснатата грешка не е от съществен характер за производството. Следва да се приеме, че в решението са посочени приложимите материалноправни норми, на които се основава, поради което актът не е изцяло лишен от материалноправно основание, както се твърди в настоящия касационен протест.

Оплакванията за материална незаконосъобразност на оспорения акт, наведени в касационния протест са ирелевантни за дължимата от първата инстанция преценка по искането за прогласяване на нищожност, предвид подаването на протеста след изтичане на преклузивните срокове за обжалване на решението на Общинския съвет.

Настоящия състав следва да отбележи, че доводите на представителите на Общински съвет Белово описани в становището са напълно несъстоятелни. Защитата на обществения интерес е основен принцип в работата на този орган за местно самоуправление и следва да се спазва стриктно. Липсват твърдения и доводи, че този принцип е бил нарушен при постановяване на Решение № 699 от 31.07.2014 година. Дали е защитен или не обществен интерес във всеки конкретен случай е преценка на всеки правен субект, чиито законни права и интереси са или биха могли да бъдат засегнати от поведението на административния орган. Защитата на обществен интерес следва да се осъществява чрез отговорно поведение на избраните от населението общински съветници и съответната администрация, а не чрез отмяната на добили стабилитет решения на Общинския съвет. Законодателят е дал множество възможности за оспорване на законосъобразността на административните актове и липсата на адекватно и своевременно възползване от същите не може да става причина за нарушаване на правната сигурност и интересите на засегнати от поведението на решаващите органи лица. Ако членовете на съвета са преценили, че поведението им е било в ущърб на интересите на общината или е било взето в нарушение на закона /но не до такава степен, че да доведе до неговата нищожност/ и че следва да коригират поведението си, биха могли да предприемат адекватни действия по предвидения в закона ред, в това число и да търсят отговорност на евентуално виновни лица.

По изложените съображения, подаденият касационен протест е неоснователен, а решението на съда следва да бъде оставено в сила.

Искането за присъждане на разноски, направено от представителите на от Общински съвет Белово следва да се определи като неоснователно. Не са представени каквито и да е доказателства за реално изплащане на договорените в полза на адв.. С суми.

Възражението за прекомерност на разноските, присъдени от първоинстанционния съд е неоснователно. Размера на изплатения адвокатски хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на производството. Следва да се има предвид и продължителността на разглеждане на делото пред първата инстанция, множеството проведени съдебни заседания и активността на страните при търсенето и събирането на доказателства.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 03.01.2017 год., постановено по административно дело № 439 от 2015 год. по описа на Административен съд-Пазарджик .

Решението е окончателно.