Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София срещу решение № 35 от 06.02.2018 г., постановено по адм. д. № 562/2017 г. по описа на АС - Хасково в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на С.С, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – сумата от 920 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от лоши битови условия в следствения арест в [населено място] за периода 14.01.2017 г. до 29.03.2017 г., когато е бил преместен в затвора. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановена в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при постановяване на решението, съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, които са от съществено значение за решаване на правния спор. Това прави решението необосновано. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено, а ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Стоянов като неоснователна. Редовно призован за съдебно заседание, ГД „Изпълнение на наказанията“ не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. Василева по делото е представено подробно писмено становище с развити в него съображения за основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на атакувания с нея съдебен акт.
Ответникът - С.С, в писмен отговор, оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на решението в обжалваната му част по съображения, подробно развити в писмено становище, депозирано от процесуалния му представител адв.. С.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба на ГДИН в частта относно размера на обезщетението. Счита същото за завишено с оглед периода, за който се претендира обезщетението.
Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната част е неблагоприятно и в срока за оспорване.
Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
С обжалваното решение АС - Хасково е осъдил ГД „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на А.С сумата от 920 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста – Хасково, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в тези места за задържане за периода от 14.01.2017 г. до 29.03.2017 г. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Хасково, след подробно обсъждане доводите на страните е заключил, че предявеният иск срещу ГДИН за посочения период се явява частично основателен, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът, базирайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че за периода 14.01.2017 г. – 29.03.2017 г. Стоянов е пребивавал в Ареста – [населено място] в килии, без пряк достъп на естествена светлина и проветрение, без да се спазва изискването за достатъчна двигателна активност. Установено е, че задържаните лица включително и ищецът не са разполагали с постоянен достъп до тоалетна, а само при поискване. Според административния съд, липсата на пряк достъп до естествена светлина и проветрение и другите лоши битови условия в Ареста – Хасково, съставляват фактическо бездействие да се изпълнят задължения, пряко произтичащи от закон - чл. 3 от ЕКЗПЧОС, чл. 3, ал. 2, от ЗИНЗС, чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗЗ от ЗИНЗС и водят до неблагоприятно засягане на личността и човешкото достойнство, причинявайки на Стоянов твърдените от него негативни изживявания, физически и психически болки и страдания. Предвид приетото за установено и изхождайки от характера на вредите, времетраенето им и интензитета на негативните последици от тях върху ищеца, АС - Хасково е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 920 лв.
Съдебното решение е неправилно относно определения размер на обозщетението. Останалите сочени касационни основания не са налице по следните съображения:
Обосновано административният съд е заключил, че по делото са налице при условията на кумулативност всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на администрацията на Ареста – Хасково на задължения, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, чл. 3 от ЗИНЗС да осигурят на лишения от свобода нормални битови условия в местата за задържане, които не засягат неговото физическо и психическо здраве и не накърняват човешкото му достойнство. Безспорно от тези фактически бездействия, Стоянов е претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него, които са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия, в които е бил поставен при задържането му в ареста. В случая ответникът по касационната жалба, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от бездействие на длъжностните лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за осигуряване на нормални битови условия в следствения арест в [населено място], така че лицата, настанени там да разполагат с минимално необходимата жилищна площ, да обитават помещения с непосредствен достъп на дневна светлина и чист въздух, както и да имат възможност за престой на открито. В пряка причинна връзка с проявеното бездействие от страна на ответника, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневен физически и емоционален дискомфорт.
В тази връзка неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД „ИН“ за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Правилно решаващият състав е приел, че искът се явява доказан по основание в частта му относно причинени вреди от незаконосъобразните бездействия на длъжностни лица при ГД „ИН“, изразяващи се в бездействие да осигурят на ищеца достатъчна жизнена площ, възможност за достатъчен приток на естествена светлина, чист въздух и проветривост в същото, постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел. Съобразно чл. 3 и чл. 32, § 1 ЕКПЧОС, чл. 5, ал. 4 от Конституцията и поредицата решения на ЕСПЧ, както и на чл. 43, ал. 2 и 4 вр. с чл. 3, ал. 1 и 2, т. 2 и 3 ЗИНЗС и на доклада на ЕКПИ за периода 04.05 - 12.05.2012 г., в съответствие с чл. 155 ГПК, доводите в касационната жалба на ГД „ИН“ са неоснователни за това, че не се доказва по основание предвидения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, респ. конкретно причинените неимуществени вреди на ищеца. Въз основа на събраните по делото доказателства, в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за неблагоприятно въздействието върху ищеца на условията в следствения арест, където същият е изтърпявал МНО „Задържане под стража“. Съдът е преценил показанията на св. И.Д и С.А съобразно чл. 172 ГПК и с оглед на степента им на конкретност, последователност и относимост към предмета на доказване по делото - за конкретни факти, относими към причинените страдания на ищеца. Правилно административния съд е приел, че с поставянето на Стоянов при такива условия в ареста, не само че се превишава нормалния праг на тежест(строгост ), присъщ на мярката „задържане под стража“, а са налице и условия, които сочат на значително затруднение при удовлетворяването на естествените човешки потребности, каквито са потребностите от светлина, въздух и физиологични потребности.
Неправилно административния съд, е определил размера на обезщетението за вреди. Така определения размер несъответства, както на периода на търпене на вредите, така и на интензитета на същите. Същото несъответства и на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съобразявайки се с периода на престой в ареста в Хасково, с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,Постановление на ВС на РБ №4/1968 г. кактно и с практиката на ЕСЧП за подобни случаи, съдът е следвало да определи размер на обезщетението от 300 лева, който се явява справедливо обезщетение за понесените от него неимуществени вреди.Все пак Стоянов е пребивавалв ареста - 2 месеца и 15 дни, поради което справедливото обезщетени се явава в размер на 300 лева.
По горните съображения касационната жалба е частично основателна, а съдебното решение следва да се отмени за разликата от 300 до 920 лева и да се остави в сила в останала му част, като правилно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 35 от 06.02.2018 г., постановено по адм. д. № 562/2017 г. по описа на АС - Хасково в частта с която са присъдени суми за обезщетение за неимуществени вреди в разликата от 300 лева до 920 лева.
Отхвърля иска в частта му относно присъдените 620лева за неимуществени вреди. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно.