Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Д.И с адрес: [населено място], [жилищен адрес] против решение № 494/21.12.2017 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. д. № 842/2017 г., с което е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № ПО-04000717056304/18.07.2017 г., издаден от инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - В. Т, потвърден с решение № 196/11.10.2017 г. на зам. директора на ТД на НАП – В. Т, оставена е без разглеждане жалбата й против мълчалив отказ на органа по приходите при ТД на НАП – В. Т по искане за възстановяване на надвнесени суми за здравни осигуровки през 2016 г., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Според жалбоподателката оспореното решение на административния съд противоречи на чл. 36 ЗДДФЛ, чл. 42, ал. 2 ЗЗО и чл. 40, ал. 5 ЗЗО. С него неправилно е прието, че процедурата по издаването на АУЗД, регламентирана в чл. 103 и чл. 106 ДОПК, е спазена. Претендира се отмяна на същото и постановяване на друго, с което да се разпореди възстановяване на надвнесен данък и надвнесени авансови вноски за 2016 г. за здравно осигуряване, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - зам. директора на ТД на НАП – В. Т - оспорва същата в срока по чл. 63, ал. 2 вр. чл. 228 АПК чрез процесуалния...