Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 10499/10.08.2018г. на ВАС, V-то отделение по адм. дело № 5698/2017г. Изтъкват се доводи за незаконосъобразност на решението, като се моли да бъде отменено изцяло, и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Г.Г против заповед № ЧР-05-66/13.03.2017г. на министъра на правосъдието.

Ответницата по касационната жалба Г.Г чрез адв.. Т оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на прокуратурата намира, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.

Настоящата инстанция намира жалбата за допустима. По същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд отменя заповед № ЧР-05-66/13.03.2017 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 2, т. 5, чл. 13, ал. 1, чл. 19, ал. 2 и ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 36, ал. 6, т. 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) и докладна записка рег. № 91-00-31/13.03.2017 г. по описа на Министерство на правосъдието, е прекратено служебното правоотношение на Г.Г - главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", поради несъвместимост с изискванията за назначаване. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че: 1. оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган - министърът на правосъдието, който е органът по назначаването, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС; 2. заповедта е издадена в предписаната от закона форма и съдържа необходимите реквизити; 3. в акта са посочени нормативните разпоредби, на които се позовава органът по назначаването, за да прекрати служебното правоотношение със служителката, а останалите подробни фактически и правни основания са изложени в докладна записка рег. № 91-00-31/13.03.2017 г. на заместник-министъра на...