Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 и следващите от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).

Образувано е по жалба на А.А от [населено място], срещу решение № 315/10.05.2018 г. на Министерския съвет на Р. Б, издадено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б и § 1 ДР ЗДС, за отчуждаване за държавна нужда на имоти и части от имоти – частна собственост в землището на с. А., община Н. З, област С., за изграждане на обект „Път ІІ-55 „В. Т-Гурково. Обходен път на с. А. от км. 79+200 до км. 82+800 и изместване на електропровод 20 кВлт", съгласно одобрен със заповед № РД-02-14-29/23.01.2006 г. на заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството парцеларен план (ПП), в частта, в която се извършва отчуждаване и относно размера на определеното обезщетение от 184 лв. за отчуждената част (1.919 дка) от ПИ № 037011, целият с площ от 7.150 дка, вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, намираща се в м. "Търновски път", землище на с. А.. Жалбоподателят твърди, че не е налице държавна нужда за отчуждаване на част от имота му и определената оценка е крайно занижена. Прави искане за отмяна на решението на Министерския съвет в обжалваната част.

Ответникът - Министерският съвет на РБ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си, оспорват жалбата и вземат становище за отхвърлянето й.

Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на...