Производството е по чл. 250 ГПК.

С молба от 23.08.2016г., подадена от М. Б. ЗА И. С., е направено искане за постановяване на определение, с което да бъде допълнено определение № 641 от 25.07.2016г., постановеното по настоящото дело, като съдът се е произнесе и по искането му в касационната жалба за недължимост на сумата 21 686, 93 лева, представляваща разноски за държавни такси за вписване на исковата молба в размер на 21 514, 13 лева и разноски за превод в размер на 172, 80 лева.

Молителят сочи, че с определението си, постановено по настоящото дело, съдът е приел, че Банката е освободена от заплащане на държавна такса, тъй като държавната такса за съдебното производство не попада сред посочените в чл. 38, т. 2, б. „а“ от Устава на банката изключения, отнасящи се за таксите за комунални и други услуги. Счита, че тази разпоредба намира приложение и за държавните такси за вписване в процедурите по Правилника за вписванията. Поддържа, че в същото време не е налице и хипотезата, визирана в отговора на въпрос № 10 от ТР № 7 от 25.04.2013г. по т. д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в случая не става въпрос за страна, освободена от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Ответникът по молбата Е. Г. Т. – синдик на [фирма], представлявана от адв. Й. П., оспорва направеното искане. Поддържа, че е налице хипотезата, визирана в отговора на въпрос № 10 от ТР № 7 от 25.04.2013г. по т. д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, като счита, че изложените в него съображения очевидно се отнасят не само до хипотезата за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса за вписване с оглед на освобождаването на страна от държавна такса в исковото производство, но и до всички хипотези, в които се иска освобождаване от държавна такса в производството по вписване, дори и при наличието на освобождаване от такси в хипотезата на чл. 5, б. „с“ ЗДТ. Поддържа, че съдът не разполага със законова компетентност да освободи страна от задължението й за внасяне на такса за вписване, дължима към Агенция по вписванията, независимо от липсата или наличието на основание за освобождаване от задължението за внасяне на такси за съдебни производства. В допълнение сочи, че разноските за превод не са държавна такса, с оглед на което хипотезата на чл. 5, б. „с“ ЗДТ е неприложима.

Ответникът по молбата [фирма] не изразява становище по искането.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното:

С постановеното по настоящото дело определение № 641 от 25.07.2016г. е отменено определението, инкорпорирано в решение № 340 от 31.05.2014г. по в. т.д. № 118/2014г. на Апелативен съд – П.,с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 13442/01.11.2013 г., подадена от “М. б. и. с.” /МБИС/ против определение № 1033/09.10.2013 г., постановено по т. д. № 540/2012 г. на Окръжен съд – С. З. и вместо това е отменено първоинстанционното определение, постановено по искане по чл. 248 ГПК, както и решение № 347 от 05.8.2013г. по т. д. № 540/2012г. на Окръжен съд– С. З. в частта му, имаща характера на определение, с която „М. б. и.с.“ е осъдена да заплати държавна такса в размер на 799 297, 26 лева. С определението си съдът не се е произнесъл по направеното с касационната жалба на „М. б. и.с.“ искане за отмяна на въззивното определение в частта относно присъдените на синдика на [фирма] Е. Г. Т. разноски в размер на 21 686, 93 лева, представляващи разноски за държавни такси за вписване на исковата молба в размер на 21 514, 13 лева и разноски за превод в размер на 172, 80 лева. Поради това настоящият състав намира, че искането за допълване на постановеното по делото определение е основателно.

С частната касационна жалба, инкорпорирана в касационната жалба срещу решение № 340 от 31.05.2014г. по в. т.д. № 118/2014г. на Апелативен съд – П. в частта му, имаща характера на определение, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 13442/01.11.2013 г., подадена от “М. б. и.с.” /МБИС/ против определение № 1033/09.10.2013 г., постановено по т. д. № 540/2012 г. на Окръжен съд – С. З. е направено искане за отмяна на първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на МБИС за изменение на решение № 347 от 05.08.2013г. по т. д. № 549/2012г. на Окръжен съд – С. З. в частта, в която МБИС е осъдена да заплати на синдика на [фирма] – Е. Г. Т. сумата 21 686, 93 лева, представляваща разноски по делото.

Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд в посочената част. В частната си касационна жалба касаторът е формулирал единствено процесуалноправен въпрос, свързан с дължимостта от него на държавни такси с оглед чл. 11 от Споразумението за многостранни разплащания в преводни рубли и създаване на МБИС от 22.10.1963г., чл. 38 от Устава на МБИС и чл. 5, б. „с” от Закона за държавните такси. Този въпрос е релевантен единствено по отношение на преценката за дължимостта на държавна такса за разглеждане на предявения иск, заплащането на която е било възложено в тежест касатора. Така поставеният въпрос обаче е неотносим към преценката за дължимостта от касатора на направените от насрещната страна съдебни и деловодни разноски. Независимо от обстоятелството, че част от присъдените на ищеца разноски са за заплатена държавна такса за вписване на исковата молба, за отговорността на ответника за заплащане на така направените от ищеца разноски е без значение дали ответникът е освободен на основание чл. 5, б. „с“ ЗДТ от държавна такса. В случая не се касае за задължение на ответника – касатор в настоящото производство, за заплащане на държавна такса по сметка на Агенция по вписванията, а за задължението му да заплати на ищеца направените от него разноски във връзка с разглеждане на иска – в случая разноски за държавна такса за вписване на исковата молба. Поради това формулираният процесуалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното определение в посочената част.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 641 от 25.07.2016г., постановено по т. д. № 3720/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., като

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението, инкорпорирано в решение № 340 от 31.05.2014г. по в. т.д. № 118/2014г. на Апелативен съд – П., с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 13442/01.11.2013 г., подадена от “М. б. и.с.” против определение № 1033/09.10.2013 г., постановено по т. д. № 540/2012 г. на Окръжен съд – С. З. с което е оставена без уважение молбата на “М. б. и.с.” за изменение на решение № 347 от 05.08.2013г. по т. д. № 549/2012г. на Окръжен съд – С. З. в частта, в която “М. б. и.с.” е осъдена да заплати на синдика на [фирма] – Е. Г. Т. сумата 21 686, 93 лева, представляваща разноски по делото

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: