5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3750

гр. София, 25.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 1809/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на „Евротур – ТТ“ ЕООД, гр. София, чрез адвокат П. М., срещу въззивно решение № 239 от 16.01.2023г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 11072/2021 г., с което е потвърдено решение № 20094448/14.04.2021 г., постановено по гр. д. № 16594/2015 г. по описа на Районен съд - София, с което е отхвърлен предявеният от „Евротур – ТТ“ ЕООД срещу Софийска вода АД и Столична община иск за прекъсване на изграденото водопроводно отклонение с водомерен възел № 12925 и за закриване на партида № 5233968 в бараки номер 2, 3, 8, 9, 10 и 11, намиращи се на адрес: [населено място], район К. п., [улица], № 2.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси :

1.Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение, обсъждане и произнасяне по всички доводи и съображения на страните, както и ясни и изчерпателни аргументи касателно основателността и обосноваността на тези доводи и възражения? Сочи се противоречие с ППВС № 1/13.07.1953г.; Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС.

2. Може ли собственикът на урегулиран поземлен имот да бъде окачествен като потребител на В и К услуги по смисъла на чл.3 , ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. по отношение на изградени и съществуващи в имота сгради и постройки, които са изключителна собственост на трето лице?

3.Може ли собственикът на урегулиран поземлен имот да иска присъединяване към водоснабдителната система по реда на чл. 13 от Наредба № 4 на находящи се в имота сгради и постройки, които са изключителна собственост на трето лице, както и да сключи валиден договор за присъединяването на тези сгради и постройки към В и К мрежата на основание чл.14 от Наредба № 4, без да е овластен за това от техния действителен собственик ?

4.Има ли собственикът на урегулиран поземлен имот качеството на възложител по смисъла на чл.13, ал.2 от Наредба № 4 , вр. чл. 161 ЗУТ по отношение на намиращи се в имота сгради и постройки, които са изключителна собственост на трето лице?

5.Има ли правна възможност, с оглед императивното изискване на чл.17, ал.2 от Наредба № 4, за съществуващи в един поземлен имот сгради и постройки или самостоятелни обекти в същите да бъдат откривани индивидуални партиди от В и К оператора, но без за тях да е било издадено разрешение за ползване, респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация?

В установения от закона срок са постъпили писмени отговори от ответниците по касационната жалба Софийска вода АД и Столична община, в които се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд .

В обжалваното решение, постановено по предявен иск по чл. 109 ЗС , съдът е посочил, че ищецът твърди, че е собственик въз основа на договор за продажба от 1997 г. на шест временни едноетажни постройки (бараки), разположени върху терен, собствен на Столична община, обитавани от неизвестни лица, наематели на бившия собственик „МОНТАЖИ“ ЕАД. Твърди също, че Столична община упражнявала посредническа функция между обитателите на бараките и „Софийска вода“ за водоснабдяването им и е поискал да бъдат осъдени ответниците да прекратят смущаващите и нарушаващи правото му на собственост неоснователни действия, изразяващи се в присъединяване без съгласие на ищеца към водоснабдителната мрежа на процесните бараки, като прекъснат изграденото водопроводно отклонение с водомерен възел № 12925, да закрият партида № 5233968, и да преустановят водоснабдяването и продажбата на ВиК услуги за процесните постройки.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е собственик на бараки, с временен статут на постройки, намиращи се в имот, общинска собственост, за който има съставен АОС № 540/2000 г. Изложени са мотиви, че в договор за продажба от 06.06.1997 г. между „Монтажи” ЕАД и „Евротур - ТТ” ООД е посочено, че съгласно протокола от проведения търг се продават временно изградени постройки като материали, находящи се в кв. Земляне, т. е. предмет на продажбата е движимо имущество-материали. Съдът е приел, че бараките са без постоянен устройствен статут и без отстъпено право на строеж върху държавна (общинска) земя. Същите представляват строежи, изградени по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) и съгласно 6а ПЗР на ППЗТСУ те следва да са били премахнати, без да се заплащат до 19.01.2001 г., тъй като не са получили траен градоустройствен статут. Поради това, че собственик на имота е Столична община - район „Красно село“, тя в това си качество е страна по договор за присъединяване № 361/2010г. към водопроводната мрежа и притежава качеството на потребител съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба № 4. Прието е от съда, че процесните постройки са временни по смисъла на чл. 54. ал. 1 от ЗУТ. Съгласно §182 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ ДВ бр. 65 от 2003) строежите, обектите и съоръженията по чл. 54, чл. 55 и чл. 56. ал. 1 и чл. 57, ал. 1 не представляват недвижими имоти по смисъла на чл. 110 от ЗС. Следователно единствено Столична община, район „Красно село“ като собственик на имота е правоимащото лице да сключи договор за присъединяване на имота към ВиК мрежата. Направен е извод, че спрямо ищеца не са извършени неоснователни действия от страна на ответниците, които да водят до пречка да упражни своето право и искът е неоснователен.

Предвид тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение, не са налице сочените от касатора основания по чл. 280,ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият правен въпрос е от обуславящо значение за изхода от спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и сочената от касатора, според която въззивният съд е длъжен да обсъди относимите към спора доказателства и заявените доводи във въззивната жалба. Макар и с лаконични мотиви, въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства и е дал отговор на спорния пред въззивната инстанция въпрос, а именно дали спрямо ищеца са извършени неоснователни действия от ответниците, водещи до пречка да упражни своето право. В тази връзка съдът е изложил съображения защо приема, че Столична община като собственик на имота е потребител съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 и е правоимащото лице, което може да сключи договор за присъединяване към ВиК мрежата, като е направил извод, че спрямо ищеца не са извършени неоснователни действия от страна на ответниците.

Следващите два въпроса не са във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, които са, че процесните бараки са временни строежи по смисъла на чл.54, ал.1 ЗУТ и съгласно § 182 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не представляват недвижими имоти по смисъла на чл.110 ЗС, поради което и собственикът на имота е правоимащото лице да сключи договор за присъединяване на имота към В и К мрежата. Т.е. в основата на изводите на въззивния съд за неоснователност на иска стои статутът на придобитите от ищеца временно изградени постройки, във връзка с които изводи правен въпрос не е поставен. За да отхвърли иска съдът не е приел, че когато построените в един имот сгради са собственост на трети лица, собственикът на имота е потребител на В и К услуги и като такъв може да иска присъединяването им към водоснабдителната система, поради което и по поставените въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По горните съображения не следва да се допуска касационно обжалване и по четвъртия и петия въпрос, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС , правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело . Последните два въпроса, поставени от касатора, не са правни такива по смисъла на цитираното ТР и защото са поставени общотеоретично, без да имат връзка с приетото от въззивния съд в обжалваното решение. В случая съдът не се е произнасял относно подаването на заявление по чл.13, ал.2 от Наредба № 4 и в частност дали то изхожда от лице, имащо качеството на възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ, нито пък се е произнасял по приложението на чл.17, ал.2 от Наредба № 4.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовни искови молби и по предявените искове, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането им. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. Същото не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 239 от 16.01.2023г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 11072/2021г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: