№ 923

[населено място], 07, 12, 2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1116 / 2016 г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 147/30.12.2015 год. по т. д.№ 326 / 2015 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2 / 24.02.2015 год. по т. д.№ 32 / 2014 год. на Сливенски окръжен съд. С потвърденото решение са уважени предявените от [фирма] обективно съединени искове, с правно основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД – за сумата от 28 800 лева / неиздължено възнаграждение за изпълняван от ищеца, по възлагане на ответника, договор за въоръжена охрана на 8 обекта /, и с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД – за сумата от 1 918 лв. – лихва за забава върху главницата, считано от десето число на всеки следващ месеца на предоставяне на услугата месец до 21.03.2014 година. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 266 ал. 1 ЗЗД, резултат от съществено нарушение на съдопроизводствените правила, досежно преценката за разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвид възлагане в тежест на ответника установяване неизпълнението на ищеца, предвид съдържанието на защитата му, позоваваща се на същото, въпреки че разпоредбата на чл. 266 ал. 1 ЗЗД предпоставя дължимост на възнаграждението при изпълнена, съответно приета от възложителя работа. Според касатора именно ищецът дължи пълно и главно доказване на факта на изпълнението. Оспорва извода на въззивния съд, че с получаване на...