Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.Й, нотариус с район на действие Районен съд Карлово, против Заповед № СД–05-64/04.04.2018 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано преместване района и на действие. В жалбата се твърди и основава, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и несъответна на целта на закона. Иска отмяната и като незаконосъобразна, като преписката се върне на решаващия орган за ново разглеждане със задължителни указания да бъде издаден административен акт, с който отправеното от нея искане бъде уважено. Претендира разноски по делото.
Ответникът, министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ташева взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената пред съда заповед.
Заинтересованата страна, Съветът на нотариусите на Нотариалната камара на Р. Б не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспорения административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Със заявление от 22.06.2017 г. П.Й, нотариус с район на действие съдебния район на Районен съд Карлово, е поискала да бъде преместена като нотариус с район на действие съдебния район на Районен съд София. Искането се основава на влошено здравословно състояние след започване на работа в гр. К.. За установяването му е представила амбулаторен лист № 1048/04.04.2017 г., амбулаторен лист №1066/05.04.2017 г., амбулаторен лист №877/10.04.2017 г., както и протокол на медицинска комисия от 10.04.2017 г., съгласно който е налице влошаване на здравословното и състояние произтичащо от характеристиките на мястото, където живее. Счита, че с оглед броя на населението по постоянен адрес в [населено място] е налице открито място по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗННД (ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ). Като допълнителни обстоятелства сочи, че преди назначаването и за нотариус е живеела в [населено място], където здравословното и състояние е било стабилно, [диагноза], от която страда е била добре контролирана, притежава жилище в този град, в който живеят и нейни близки и роднини.
С писмо от 28.06.2017 г. от Съвета на нотариусите е изискано становище по постъпилото от И. заявление, както и предоставяне на информация относно броя на вписаните нотариуси с район на действие съдебните райони на Районен съд Карлово и Районен съд София. .
С Протокол № 6/07.07.2017 г. от редовно заседание на Съвета на нотариусите е взето решение по искането на И. С решението си съветът приема, че не са налице визираните в чл. 34б, ал. 1 ЗННД предпоставки за исканото преместване. Решението е мотивирано с това, че заболяването на нотариуса е с давност от 15 години, това обстоятелство е възникнало преди придобиване на правоспособност на 20.12.2005 г. и е следвало да бъде съобразено при изразяване на волята и при кандидатстване за упражняване на нотариална професия, а смяната на постоянния адрес в [населено място] и придобиване на жилище в този град не съставляват важна причина по смисъла на закона. Относно наличието на обективната предпоставка – свободно място, също е прието, че тя не е налице, тъй като в района на Районен съд София са вписани по-голям брой нотариуси от предвидения. Решението е съобщено на министъра на правосъдието с писмо, получено на 21.07.2017 г. в Министерство на правосъдието.
С оспорената Заповед № СД-05-64/04.04.2018 г. министърът на правосъдието е отказал преместване района на действие на нотариус П. И., вписана под № 655 в регистъра на Нотариалната камара, от съдебния район на Районен съд Карлово в съдебния район на Районен съд София. За да постанови този резултат, административният орган е приел, че в случая изложените от нотариуса обстоятелства не основават наличие на важна причина по смисъла на закона налагаща преместването му в друг район на действие. Приел е, че заболяването на И. е диагностицираното преди придобиване на нотариална правосопсобност, което е в противоречие със законовото изискване за допустимостта му, както и че обстоятелството къде е постоянния и адрес не съставлява важна причина по смисъла на закона. Относно наличието на другата предпоставка, открито място за нотариус в съдебния район на Районен съд София не е изложил мотиви.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е депозирала писмено заключение, съгласно което до 2017 г. респираторната алергоза на жалбоподателката, протичаща като [диагноза], съчетано протичаща с алергичен полипозен риносиуит е била добре контролирана, пристъпите на задух по-леки, купирани само с инхалиране. От 2017 г. до сега е налице влошаване на състоянието поради: зачестяване на астматичните пристъпи, които освен дневни стават и нощни; пристъпите стават все по-тежки, придружени с устна цианоза и „тираж“ на гръдния кош, признаци на дихателна недостатъчност; [диагноза] и алегичният ринит стават трудно контролируеми и от разширената терапия, поради което ЛКК правилно дава препоръка за смяна на работата и местоживеенето, което е с повишена влажност на въздуха, обогатен с дървесни и тревни полени. Съчетаването на подходящо климатолечение с добре контролирана медицинска терапия е важно условие за подобряване на здравия статус, респективно за трудоспособността на жалбоподателката. Съдът възприема заключението на вещото лице като мотивирано и компетентно, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация и извършен преглед на лицето.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 34б, ал. 4 ЗННД – министърът на правосъдието, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на закона..
Съгласно разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 ЗННД нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие, въз основа на мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10. Важни причини са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му и могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие – чл. 34б, ал. 2 ЗННД.
Липсата на законовата предпоставка – наличие на важни причини за исканото преместване поради настъпили обстоятелства извън волята на нотариуса в оспорената заповед се извежда от посоченото в заявлението на И., че страда от [диагноза] от около 15 години. Този извод е направен без да е направен анализ на представените от заявителката документи, а на практика е несъответен на посоченото в тях. Формалното им посочване в заповедта не отговаря на изискването на Закон за мотивиране на акта от фактическа страна. Искането се основава на причини от здравословен характер, при твърдяно съществено влошаване, като не се установява по делото преценка за наличието на такова да е извършена от компетентно лице, в нарушение на разпоредбите на чл. 36 и чл. 51 от АПК.Аистративният орган е игнорирал задължението си да установи всички относими факти и обстоятелства от значение за случая преди да издаде оспорения административния акт..
В подаденото от И. заявление действително се сочи, че тя страда от [диагноза] повече от 15 години, но се твърди, че след придобиване на правоспособност като нотариус и започване на работа като такъв в гр. К. е налице съществено влошаване на здравословното и състояние, произтичащо от климата в този район. Това обстоятелство основава на представения със заявлението протокол на ЛКК, от който се установяват твърдените факти – влошаване на състоянието произтичащи от промяна на местообитанието с такова с по-високо надморско равнище и повишена влажност. В този протокол е дадена и препоръка да бъде освободена от работа, свързана с посочените в него условия. Административният орган не е взел под внимание тези констатации и препоръки съдържащи се в него. Те се потвърждават от заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, която установява, че наличното заболяване е еволюирало, преминало е от лека към средно-тежка до тежка [диагноза], влияеща върху възможността за осъществяване на трудова дейност. При тези установявания съдът намира за неправилен извода на министъра на правосъдието за липса на настъпили обстоятелства независимо и извън волята на нотариуса, относими към неговото здравословно състояние, които с оглед интензитета им и негативното развитие в конкретния случай обосновано е следвало да бъдат приети от решаващия административен орган като "важни" и препятстващи изпълнението на нотариална функция в досегашния район на действие.
Министърът на правосъдието не е изложил в обжалваната заповед мотиви дали е налице другата предпоставка на закона – наличие на открито място по чл. 10 от ЗННД, според изречение второ на която разпоредба на 10 000 жители се открива едно място за нотариус. В нарушение на изискването на чл. 36 от АПК, издалият заповедта не е събрал относими към искането доказателствата, въз основа на които да извърши и дължимата се от него според закона преценка. От представените по делото доказателства – таблица за броя на населението по постоянен и настоящ адрес в Столична община и писмо на Нотариалната камара на Р. Б се установява, че към момента на предявяване на искането и издаване на оспорения акт тази законова предпоставка е била налице, тъй като броят на населението по постоянен адрес е 1459105, по настоящ 1436707 а броят на нотариусите е 134. А видно и от представената по делото и съдържаща се в административната преписка проекто-заповед за насрочване на конкурс за заемане на вакантни места за нотариуси в посочените в нея съдебни райони, сред тях е и съдебният район на Районен съд София с 5 места. Изложеното предпоставя наличието на обективната предпоставка по чл. 34б, ал. 1 ЗННД.
Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, а обжалвания с нея административен акт - за незаконосъобразен, като постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на закона. Оспорената заповед на министъра на правосъдието следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.
Съобразно изхода на спора основателно е искането на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски, възлизащи на сума в размер на 910 лева, от които 10 лева внесена държавна такса, 400 лева внесен депозит за изготвяне на експертиза по делото и 500 лева адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.11.2018 г.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК Върховния административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Й, нотариус с район на действие съдебния район на Районен съд Карлово, с адрес [населено място], [улица] Заповед № СД – 05 - 64/04.04.2018 г. на министъра на правосъдието.
ИЗПРАЩА преписката на министъра на правосъдието за ново произнасяне в четиринадесет дневен срок от влизане на съдебното решение в сила съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на П.Й, нотариус с район на действие съдебния район на Районен съд Карлово, с адрес[населено място], [улица] сума в размер на 910 /деветстотин и десет/ лева, съставляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.