Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Митекс“ ЕООД, с адрес: [населено място], представлявано от А.Р, чрез адв.. М, срещу решение №4946/20.07.2018 г., постановено по адм. д. № 9221/16г. по описа на Административен съд София град.

С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ №Р-2200-1404152-091-001 от 01.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1214/20.07.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр. С., с който е начислен ДДС във връзка с деклариран ВОД към клиенти на „Митекс“ЕООД –румънски дружества.

Върху установените задължения са начислени и лихви за забава.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните и материално правни разпоредби отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, пререшаване на делото чрез отмяна на съответната част на РА. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена, а постановеното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез своя представител дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Не са налице сочените пороци на решението и отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,...